автор: valiordanov

Тишината се спря на баира
да погледа отгоре света.
Тя шума на живот не разбира,
не понася звъна на смеха.

А в очите и, празни и сухи
като гладни за обич гърла,
изведнъж вулканично нахлуха -
свежестта, радостта, песента...

И в магия от шум и мълчане,
като в стих с недописан куплет,
тишината реши да остане
над света. За житейски късмет.

И от там мълчаливо да гледа
как живота крещи и кипи.
Тишината е горда победа.
Тишината над хаос лети.

Мълчаливо прегръща звездите.
Те целунати вечер блестят.
А в съня ни, посява мечтите
да покълнат за шумния свят.