Време задъхано, време - ничие…
Хора без свян и благоприличие.
Удари с лакти, ритници под кръста.
С укор ни гледа Христос от кръста.
Разголени пъпове, лъснали задници,
клевети и доноси по белите страници.
Политици - безродници, гангстери-трупове,
Заводи и фабрики - боклукчийски купове.
Земята разкъсана - тръни царуват.
Животът човешки нищо не струва.
Жените не раждат, старци умират,
младите бъдеще тук не намират.
Роми вилнеят,с права защитени,
войни се водят от банди кретени.
В двора бащин, на”барбекю”сбрани,
доволно се ширят нови стопани.
Градинката майчина” реди” англичанка,
в моята люлка - чуждинче “нанка”…
Ридае България!На върволици,
подобно на тъжните прелетни птици
на “гурбет” тръгват млади и стари.
Болка горчива сърцата им жари,
в душите смутени гневът бушува-
цветът на народа ни на чужди слугува…