автор: galina

Манастирите близнаци

Те са част от съзвездието на "царските манастири", създадени около столицата Търново. Намират се на 2 км един от друг и поради тая близост, двете обители са наричани манастири близнаци. Това са Къпиновският и Плаковският манастир, споделили близки съдби и съхранили своите тайни и светини до днес.
Основателят на Къпиновския манастир, преподобния Сергий Къпиновски е обявен за светец, а мощите които оставя след смъртта си са нетленни. Първоначално те са почивали в църквата при манастира, но тъй като разположението на обителта е в близост до път и е ставала честа плячка на нападения, особено през кърджалийските времена, монасите решават да преместят светите мощи на друго място. Една нощ с тайно литийно шествие те пренасят раклата с чудотворните мощи в с.Къпиново и ги заравят в църковния двор. За удивление на всички, при големи празници, над това място се наблюдавали пламъци. По-късно мощите на светеца са откраднати и отнесени в неизвестна посока.
Съдбата на самия манастир, също е белязана с много възходи и разрухи.
След падането на Търновското царство под турска власт, Къпиновският манастир е опожарен. Но българското население в околността не се примирява с това положение и в края на XVIIв., селяните от близките села се заемат да го възстановят. Тъй като нямат официален султански ферман, разрешаващ градежа, те чрез увещания и подкупи успяват да получат благоволението на търновския валия и за да не се набиват на очи, извършват градежа нощем. Съграденото през нощта било нарочно опушвано с дим за да не личи, че е ново строителство. Така малко помалко, манастирът отново бил възстановен.
Неговото значение за хората от околността е било голямо, защото в обителта наред с богослужението, се е развивала тайна народополезна дейност.
Още през 1768г. при едно свое посещение Софроний Врачански донася "История славянобългарская", която била преписана от игумена Елфтер и разпространявана в търновския край.
Манастирът е в голяма помощ при организирането на Велчовата завера /1835г./, на хаджи Ставревата буна /1860/ и при подготовката на Априлското въстание.
В него са намирали подслон четите на капитан Дядо Никола, Филип Тотю, революционерите Ангел Кънчев и Матей Преображенски-Миткалото, както и самият апостол на свободата Васил Левски.

/ следва /