автор: merkator

Тъгата нахлува през празните ми очи.
Ледени кристали разкъсват вените ми
и изтича последната топлина,
която пазех за теб, която не споделих с никой друг.
Уморената ми раница , на скитащ битник
със счупена чаша вместо сърце,
плува в плитчините на края на света.
Студен вятър разкъсва захвърленото ми палто,
знамето на последната сломена надежда.
Крепостта е превзета от зимата,
стотици бесилки, стотици гилотини.
Опустошен и безчувствен
сред мрака на твоите страхове.
Изгубен и разкъсан
от глутницата мои страхове.
Никога не посрещнат, никога не чут
потъващ в океана от неизплакани сълзи.
Идва сетен миг, идва тих пристан
на дивите думи сред ехото на пропастта.
Вълните ме покриват със режещи води,
аз правя последните крачки в пълна самота
и тъга нахлува през празните ми очи...