автор: jynx

(1)
Александър е бивш анархист-вегетарианец и има телосложение на мечка. Имаше, докато след някаква забивка с погрешната жена луната не вкара ред в режима му и не започна да му нарежда да се храни с месо. Отогава заслабна.
Летим с брат ми като гламави няколко нощи из бяло море да го търсим по островите. Накрая го надушваме и го измъкваме от импровизираното му скривалище между две рохкави скали. Не ще да се прибира вкъщи и трябва да потретваме всичко отначало. Уж толкова обича природата пък сега когато го е обладала до върха на ноктите не го оценява. Брат ми го кара да плува с него в цъфтящия планктон и това като че ли го връща в действителноста. Ето го нашият приятел. Същински кит. Казва че преди две седмици идвали в университета с медни нагръдници да го търсят. Гонили го с мрежи по улиците на Атина като куче, като бясно куче казва. Взимаме те с нас в България, успокоява го брат ми но знам че има предвид АЗ да го взема. Когато кавазакито ми вижда върколака започва да се дърпа и да реве като магаре но накрая пали и оттам нататък е добре. Летим по разделителната линия на магистралата и лапаме мухи. Брат ми прави някакви номерца с мотора и трансформацията когато наоколо няма коли и сериозно ме дразни. В София водим Александър на Норвежеца и той не се радва. Абсолютно никога, казва, не пропускате да ми прехвърлите проблемите си. С брат ми се плесваме по челата като синхронни плувкини и се сещаме че така и не успяхме да му обясним какво да прави с кондуктора. Норвежеца казва, жалко че сме скапани братовчеди. Престава да смърди чак като му разправяме за дядото на върколака който е бил личен бръснар на самия Бела Лугоси. Когато се стъмня достатъчно занасяме по въздух Александър в кръчмата на Мъро който се е върнал от Африка и разлива някаква местна напитка от буркани за компоти. Пълно е, което значи че има около двайсет души и не само. Мъреца твърди че южноафриканските слонове изминават до трийсет километра само за да ядат изгнилите плодове на дуриан от които се прави мътилката в бурканите. Казва също че е Целителска. Не сме болни, но и слоновете не са когато бият толкова път. Скоро всички приличаме на маймуни с изключение на Елена която се е внедрила във форума на БГМАМА и се опитва да изкопчи някаква информация за следващите им расистки прояви срещу черната неделя. Александър не носи на пиене и още преди полунощ е толкова зле че всички хърби се редуват да го бият на канадска борба. Забавляват се на негов гръб докато не се оказва че поредния льоло който го е свалил не може да си извади ръката от лапата му. Тоя не го познавам но ми харесва как кръвта бяга като попарена от лицето му докато разни хора се опитват да разчекнат пръстите на върколака. Не става, Александър не отваря очи дори когато се чува хрущене на кости и льольото започва да пищи. Дотук с канадските борби и льольовците които се изнасят като насрани. Оказва се че никой не ги е канил и Мъро загрижено излиза да огледа черната трева. Нещо не плюе както трябва, казва той на вещицата по телефона, ела да я погледнеш. Брат ми пак започва да дудне за душевното ми равновесие и по конкретно фобията да използвам думи като "вчера" и "утре". Бушмена който преди няколко години патентова фобията от чадъри се намесва на моя страна, но брат ми е инат и не иска да се признае за крив. Аман. По някое време осъзнавам че ме свалят и съм обект на нечие внимание от женски род. Една елегантна черешова пейка покрита с шарени черги и възглавници упорито ми намига и помахва. Отивам да я видя какво иска но преди даже да е отворила уста да се представи я прегръщам силно, много, много силно.

Както и да е.

(2.)
Събужда ме освежаваща миризма, която за разлика от някои тъповати наркотици сама влиза в носа ти. Норвежеца е минал зад бара и прави турско кафе в голяма кафява тенджура. С едно око гледа да не изкипи, а с другото претърча по вехтите страници на опърпана малка книжка. Нинджа е, признавам. Или доктор Вагнер, в зависимост от географската ширина. При всички случаи обаче играл е ножа - изтърбушената раница на Александър го гледа с укор и широко отворена уста но не е в състояние да каже каквото и да било. Оглеждам се за брат ми и го намирам да спи на същата пейка върху която снощи така еротично припадна.
- Мамка му, Малък! Знаеш ли какво е това? -пита ме Норвежеца докато се опитвам да се добера до бара през гората от гротескно стърчащи в най различни посоки крайници. Някои дори нямат приличието да стоят закачени за останалите части на собствениците си.
- Дауе Егбертс! - стрелям напосоки без да се притеснявам че ще нараня някой приятел. Сутрешния пейзаж в бара на Мъро категорично доказва твърденията че на война победители няма. Прилепът зад бара прави изключение само за да затвърди правилото.
- Това пич, е личният дневник на Бела ти Логуси! - пени се Норвегията - Писал е в него до последните си дни!
Е, това обяснява преследването из центъра на Атина. Дали искам да знам повече или не няма значение, алтернативата да пия еспресо от утайка пред ректората е повече от блудкава. Минавам зад бара и си преплаквам мълчаливо някаква чаша на мивката с надеждата че ако не изказвам мнение разговора ще смени посока. Напразно.
- Заради него са го гонели онея с нагръдниците – подчертава очевидното Норвежеца и се разпалва още повече. Ако не го познаваш ще решиш че е открил самия Граал но това всъщност си му е нормалното състояние.
- Добре де, какво чак толкова пише- опитвам се да поохладя малко ентусиазма му като задам скромен и практичен въпрос.
- "Как да говорим с черни котки" – казва той и ми навира отворената книга пред лицето.
- От това ли ги е страх медните нагръдници - колебая се докато улавям с ноздри аромата на живителната течност в чашата - Да не започне куцо и сакато да плямпа с Баст, много важно.
- Не, нагръдниците го търсят за друго. Има няколко първокласни готварски рецепти с бругманзия
-Ммм.. -изобщо не ми пука за позабравените свойства на ангелските тромпети, горещото кафе се спуска в гърлото ми като черна светкавица и разпръсква мъглата в която се бях давил неосъзнато.
- Ама и Александър не е в ред, трябвало е просто да скъса въпросните страници и да им ги изпрати по пощата за да го оставят на мира, и да запази наистина важните глави.
- Как да говориш с котки? - съмнявам се аз не за друго а защото махмурлука ме прави изключително песимистичен.
- Къде се намира „Последата отворена врата към външния кръг на пражките катакомби”
Изследователската треска която се канеше да ме обземе е разбита на парчета в зародиш от външната врата която се отваря с трясък. Сутрешния светлик хвърля един бегъл поглед на вътрешноста а после уплашено прави място на дългата и стройна сянка на баба яга. Ясно се вижда че зимните дрехи изпитват истинско неудобство и срам да седят върху това прекрасно тяло но никой не ги е питал. Все пак, дори те не са в състояние да прикрият факта че под козята вълна се надигат и се спускат двете най-топли мечти на всеки тинейджър. Доста от въпросните са свършили не където очакват но това е друга история.
Мозъка ми забавя крачка и гледам на забавен каданс как отваря уста, прекрасна, сочна уста, която поглъща на един дъх целия въздух в помещението и миг преди да го изстреля обратно за да го взриви, го вакуумира.
- КОЙ ОТ ВАС, НЕДОНОСЕНИ ПЪНКАРИ ТАКИВА Е БАРАЛ НАСТРОЙКИТЕ НА ТРЕВАТА!