Мълчаливи крила
разказват на подземна река
за уханието на твоята кожа
Сянката на копнежа
обладава струните с нега
и пещерно простенва ехото
Стъпалата на камбана
водят те към голата трева
обгърлена от незабравки
Сфери от кристал
струят около няма весталка
с кинжал раздираща кожата си
Клюн на орел
рисува вълни и борове в небето
а шишарките изгарят иглено
Пера на шаман
потъват в безумна влюбеност
изричаща чародейно заклинание
Нокти на гарван
танцуват с късчета от нощта
босоного избягали в утрото
Изумруд на жезъл
хлъзга се по твоето чело и
шепти за тайните на принцеси
Шия на лебед
увива се като за сбогуване
времето прегризала с човка
Замък от хартия
намачкано в ръката ти шушти а
защитният ров около теб прелива
Воали на балерина
шеметно завъртат света около теб
докато започнеш да се давиш
Клавиши от бяла истина
редуват се с чернотата на лъжите
но между тях пропълзява дъгата
А кожата ти пак ухае
на моите реки разкопнеженост
потъващи в крилете на мълчанието