автор: GINKO_PRIM

Снощи съй чулу, видялу,
цялу Кратунци разбралу,
песен съй даже запяла,
зер съм съ аз разбуляла.
Нущес кът съм легнала,
четвъртък срещу петъка,
сърцету ми съй стегналу,
рива ут душа (клетата).
Шъ си умръ на ината,
ш`съборя и планината.
Ут зор ми й умрял ищаха,
чак ми къркори стумаха -
три деня ни съм яла,
ни съм яла, ни съм пила,
пукрила съм съ с чувала,
учи си ни съм мила.
Събрали съ съ мъжети,
мъжети, че и женити,
прискачат ми плетовèти,
гледат ма и ма питат:
Ко ти стана ма, Гинке,
коджа Гинке, мискинке?
Нá ти вино пулвинка
белки зèми ти мине!
Мили ми, драги кумшии,
знайти, чи съм ут тия,
ш`фана ина ютия
и хубуу ша ва набия!
Кой ут вас ма зачерни,
яз негу да пучерня,
дет мий украл прустренти,
бикинити ми - чернити...