автор: dimension

Когато говоря,
осмислям всяка дума
(въобще не е трудно),
за да не раня.

Най-често, обаче, поглъщам
смълчаните свои пространства
(след толкова чути аборти,
запълване на празнини,
безумия и празнословия).
Свикнах
с валежа
на лошите рани,
но
възраст нямам,
защото
с всяка тъга остарявам.

Не зная дали се осмисляш,
говорейки.
(как само очаквам…)

Единствено моля
- затвори отвънка вратата -
десет минути по две,

за да заплача.