автор: CTPAX

*
Измислям си зелено.
Мимикрирам във листо,
шумя на вятъра,
но слушам корените.
Там черното се е забило.
И не е джаз,
а реквием.

**
Молецът снесе
под подследното цяло борче
на алпийския пуловер
и се спусна по пистата
към голямото сърце на кашмирения.
Там прибра крилца за молитвата:
„Къде обърках пътя на коприната”.

***
Не знам кога
ми позволиха да използвам
нож (без вилица).
Да режа хляба, да разливам виното.
Снегът е нафората
за неверници
със здраво гърло.