Минавам...и там не винаги се познавам. Все си казвам, абе тази жена съм я виждала някъде...Толкова не ми се вързва видяното с моите си иначе представи за мене си!
Да, прекрасно беше! Имам предвид, че точно в този момент имах хубаво усещане за себе си, и онази повлекана със сигурност не бях аз. Определено се самоизненадах.
Пожелавам ти го!
]
Re: Разминаване от anonimapokrifoff на 10.01.2010 @ 18:57:56 (Профил | Изпрати бележка)
Една моя млада приятелка все се оплаква, че няма време за посещение на проявите в галерията. Казвам й:
- Вече са ти големи децата, работата ти е с регламентирано работно време, какво правиш след 18 часа?
- Как какво? Обръщам си внимание!
Та и този стих, написах го след като си бях обърнала внимание. Изглежда толкова се вживях в очакването си за нещо ново и различно, та не се познах. Ама ми беше добре!
]
Re: Разминаване от mariq-desislava на 11.01.2010 @ 04:33:33 (Профил | Изпрати бележка)
най-страшно е да минеш покрай себе си и да не се познаеш
Никак не страшно! Напротив! Тонизиращо е и в двата случая- ако се стреснеш от себе си, и ако се зарадваш от срещата. В случая бях си обърнала внимание и я преодолях малко онази, дето сме си омръзнали с нея. така че споко!
Напрово се подминах, като луда крава. Ама я пометох онази. Да си прави сметката - или ще влиза в пътя, или да не разчита на мен. Тя за тъ така се беше изоставила, че и мама не би я познала. Да й е за урак! Ха така!
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 861
ХуЛитери: 3
Всичко: 864
Онлайн сега:
