автор: charodeikata

2 глава от Fallen Souls
....На следващия ден се събудих в много добро настроение.Днес беше последния учебен ден преди зимната ваканция.Като никога сънят ми не бе тормозен от някакви странни кошмари.Утрото предвещаваше един страхотен ден.Набързо се оправих,дори не закусих.Бях прекалено превъзбудена,за да хапна каквото и да е.Жулиет ме чакаше във всекидневната.Както винаги мама не пропускаше възможността да я разпита дали случайно не си харесвам някое момче.Аз винаги сменях темата щом заговореше за момчета,не и влизаше в работата.Хванах бързо приятелката си за ръка и само помахах за довиждане.По пътя си тананиках някаква жива мелодия.Дори се движех с танцувална стъпка.Явно бях привлякла вниманието на Жулиет,защото ме гледаше много учудено.Вярно,че доста често си менях настроенията,но това беше част от чара ми.Тъй като тя се страхуваше да ме попита,аз само и се усмихнах.Разбира се,тя разбра намека ми ,както очаквах.Първи час имахме химия и трябваше да отидем в кабинета.Още щом влязох забелязах,че на моя чин седи Ерик.
-Госпожице МакБлийн,надявам се нямате нищо против,че сложих новия ученик до вас?Сметнах,че ще има нужда от помощ за наваксване!-каза професор Грейс
Усмихнах се в отговор и седнах на мястото си.А Ерик не преставаше да се усмихва.Постоянно имах чувството,че разбира какво си мисля.Урокът беше практически и трябваше да работим заедно.
-Ако имаш някакви въпроси..ъъ..само кажи!-смотолевих аз
-Ще го имам в предвид!-прие той
Останах много изненадана щом направи реакциите перфектно.Май аз бях тази,на която и трябваше помощ.Но гледах да съм на ниво.
-Искаш ли да ходим на френски заедно?-попита ме Вандервил към края на часа
-Защо не!-съгласих се
След биенето на звънеца той ме изчака пред кабинета.Аз не бях от най-бързите и това явно го развеселяваше.През целия път от петия до втория етаж никой не продума.
Явно главната му цел за деня е да ме оставя без думи.Мислех си,че ще има проблеми с френския,защото е живял в Италия.Но той го владееше перфектно.Поне в този час,участвах дейно.Госпожица Скот обичаше в часовете и да се говори само на френски.Затова много се зарадва,когато аз и Ерик разговаряхме сякаш ни е роден език.
Преди не разбирах защо трябва да го изучаваме,но сега бях много доволна от решението на родителите ми да уча френски.Следващия час имахме физическо.Момичетата трябваше да играят волейбол.Аз лично предпочитам баскет,но това бе задължително.Малко им завиждах на момчетата,защото те можеха свободно да играят на кошовете.Като би звънеца ме изпратиха да прибера топките.След мен влезе Ерик.Реших да му покажа къде седяха баскетболните.Но щом дръпнах дръжката на вратата,тя не се отвори.
-Май трябва някой с повечко сила да опита!-предложи Ерик и се ухили до ушите
Но вратата не се отвори.Той пробва още няколко пъти,но безполезно.Явно ни бяха заключили вътре.
-Май ще трябва да постоим тук!-заключи Ерик
Седнахме на един дюшек.Първоначално беше доста неловко,но започна да се мръква.Тъй като беше зима,слънцето залязваше много по-рано от обикновено.Бях уморена,а и започваше да става студено.Той забеляза,че настръхнах,свали суичъра си и го метна на раменете ми.Аз се сгуших в него,а той бе толкова топъл.
-Разкажи ми за теб?-помолих го аз
-Няма да ти е интересно!-отговори той
-Пробвай ме!-продължих да настоявам
-Имам друга идея-разкажи ми ти!-явно и той бе инат като мен
-Не е най-добрата ти идея.Предполагам,че си чул чия дъщеря съм!-казах аз
-Че кой не е чувал за семейство МакБлийн?-отговори той с лека насмешка
-Много смешно!-казах аз като се направих на сърдита.
Изведнъж започна да става още по-хладно.Станах за да потърся от къде идва студения вятър.Погледнах в ъгъла и видях един отворен прозорец.Пробвах да го затворя,но явно се заял.Явно днес не ми беше ден за отваряне на разни неща.
-Чудесно!-промърморих си аз
Върнах се при Ерик.Той видя недоволната ми физиономия и ме попита:
-Какво става?
-Май днес не ни върви с отварянето.Студения полъх идва от един прозорец,който е заял.
-Нека пробвам и аз!-предложи той
-Щом настояваш!-отвърнах и му показах прозореца в края на коридора.
Той опита да го отвори,но беше безсмислено.Явно не беше толкова силен,колкото излгеждаше или просто прозореца бе прекалено голям инат.Седнахме отново на дюшека.Той се приближи към мен още повече.Аз инстинктивно се отдръпнах леко.
-Спокойно,аз не хапя!-каза ми той
Сгуших се в него,а той бе толкова топъл.Усещах,че клепачите ми започват да натежават.Подпрях глава на гърдите му и се унесох.Това бе най-сладкия сън в живота ми.Имах чувството,че се рея в небесата.Не исках никога да свършва.След няколко часа започнах да усещам топлина,но не от него.Така и не отворих очите си и отново се унесох.Изведнъж чух отключване.Първоначално не разбрах какво става.Щом отворих очи видях вперените погледи на Жулиет и господина по физическо.Бяхме се приближили до толкова,че устните ни се бяха прилепили.Аз веднага се отдалечих от него и това го събуди.Ерик погледна към току що влезлите ученици,а после към мен.Явно бе разбрал какво е станало.Аз набързо хвърлих към него суичъра и тръгнах към Жулиет.Тя ми подаде едно сиво,дебело одеално и излязохме от помещението.Лимузината на нашите бе паркирана отпред.Не очаквах да имам неприятности и се оказах права.Още щом отворих вратата майка ми тръгна да ме прегръща!
-Детето ми,толкова се притеснихме за теб!-започна да говори тя и да ме гали по косата
Аз исках да се прибера колкото се може по-бързо.Щях да се преструвам,че нищо не е станало.Пътят от училище до имението ми се стори необичайно къс.Влетях вътре бързо и се запътих към стаята.Взех набързо един горещ душ и се пъхнах под завивките.Този път съня ми не беше кротък.Получих няколко доста странни знаци.Видях някакви светлини,тъмна зала и..и музика.Нямах представа какво трябва да значи всичко това.Събудих се рано сутринта на следващия ден.Беше Коледа.Не исках да събуждам другите и останах в леглото да помисля.Опитвах се да забравя случайната целувка с Ерик,но не ми излизаше от ума.Все още усещах устните му върху моите.Сякаш точно тази сцена се бе запечатала в съзнанието ми.