автор: vitoriovitalis

72. Митингът


От сутринта към центъра на Фила се събират колони народ.
Хора, хора, хора... Така беше и вчера - когато посрещнаха Първия на Континента. От Аерогарата - до площада на Пантеона, и оттам – край столичните булеварди, по които премина официалният кортеж – навсякъде тълпите бяха подредени в шпалир, ограден от дебели ширити червен плюш, закачени върху старателно излъскани месингови колонки.
Телевизията и радиостанциите предават всяка минута от тържественото посрещане. Почетна рота, топовни салюти, речи... Малко момиченце с огромна панделка поднася букет на любимия вожд. Той се навежда и го целува. Оставя на някой от охраната цветята и взима на ръце детето. Тълпата пощурява и реве от възторг. Репортерите щракат с фотоапарати. Незабравим момент !
После високият гост се качва на открит розов Кадилак. От двете му страни застават Секретарят и Премиерът. Кортежът потегля бавно към града. Луксозният автомобил се предхожда от ескорт мотоциклетисти в специални униформи - с бели каски и бели кожени ръкавици до лактите. Посрещачите махат с цветя и знаменца. Всички викат : “Ура !”.
На Соколов мост кортежът спира. Кметът на столицата поднася на госта символичния ключ на града, поставен в специално изработена кутия. Той го приема с благодарност. Фила се предава - за кой ли път - на поредния завоевател.
Първият е малко, дебело човече с плешива глава. Прилича на добродушно розово прасенце. Той се усмихва непрекъснато и маха с ръка на народа. Симпатяга. За да се добере до властта на Континента, е изтребил доста хора. Но още не може да се задържи стабилно на върха. Все заговори, все групички от реакционери спъват пътя и нарушават спокойствието му.
Секретарят Тот прилича досущ на него. Същата гола глава, същият ръст, същите маниери. Само необичайно кривият му, голям нос подсказва, че този мъж е омесен от по-различно тесто.
До него Премиерът Ант изглежда като кисел аристократ, по неволя участващ в неприятна плебейска церемония. Той също е нисичък, но елегантен възрастен господин с добре поддържана прическа от естествено къдрави коси. На младини е бил известен столичен шивач, а Тот – печатарски работник. Разликата в произхода на двамата се усеща веднага.
Централният площад е разграфен и разчертан за митинга на правоъгълни сектори от подредени в редици и колони цивилни агенти от ведомството на Гора. Столичните райони постепенно ги запълват с добре облечени хора, издигащи предварително подготвени лозунги, красиво изписани върху транспаранти. На специални площадки - високо над тълпата, са разположени телевизионните камери.
По някаква неписана традиция, и тук радиорепортерите са събрани върху един балкон на хотел Север, откъдето задъхано осведомяват слушателите от цялата страна за всяко движение на площада. В ръцете си държат топчета листове със сценария. Това е мероприятието на годината.
Слънцето грее щастливо. Площадът бучи. Разнасят се последователно възгласи, скандират се лозунги в прослава на Континента, Партията и Правителството. По високоговорителите, стърчащи от стълбовете по главните улици и площади на всички градове и села на Републиката, ехти радостна музика. Възторжени гласове съобщават за нови трудови победи на колективите в чест на епохалното посещение.
В подножието на Пантеона стоят ръководители от висшия ешелон – министри, генерали, народни представители, окръжни секретари, дипломати от приятелските страни, както и по-нискостоящи в йерархията фунционери на Партията и държавата. Тук са вицепремиерът Грег, новоиздигнатите млади надежди на Севера – Кирза, Миле, Гаро, Ян, Вак, Ога и кой ли още не. Те махат с ръце и весело поздравяват множеството.
Фанфарите тръбят. Площадът затихва в трепетно очакване. Изведнъж избухват аплодисменти. На трибуната на Пантеона излизат един по един, без да бързат, любимите вождове.
Най-напред е Първият. Той е сложил на главата си бяла панамена шапка, за да се предпази от силното слънце. Сваля я и започва да маха с нея на тълпата. Бурни овации.
След него важно пристъпят Тот, Вадим и на една крачка зад тях, малко недоволен – Премиерът. На известна дистанция ги следват почтително членовете на Оргбюро и главните фигури от Националния Комитет на Партията.
От другата страна на трибуната започват да излизат и висшите офицери на страната, предвождани от престарелия министър на Отбраната. Непосредствено до него е стройната фигура на генерал Джу. Всички заемат местата си.
Пред микрофоните се изправя Вадим. Той открива митинга в чест на любимия и обичан от всички народи на земното кълбо висок гост от Континента. Вълнува се и така предъвква думите, че нищо не се разбира. Дава думата на Секретаря Тот.
Вождът на Партията произнася кратка, но емоционална реч, прекъсвана от бурни аплодисменти и чести възгласи на одобрение. След него Премиерът слага очила и прочита словото си, посрещнато накрая с учтиви ръкопляскания. Гана си е свършила добре работата.
Идва върховният миг. Вадим дава думата на Първия. Народът дълго не може да се успокои от възторг и спонтанно избликнали чувства към великия Континент и неговите славни ръководители.
Човечето размахва от трибуната бялата си шапка. Настъпва мълчание. Цялата страна се вслушва внимателно в мъдрите думи на вожда. Той чете с апломб предварително написаната реч. Ръководителите на Севера от всички равнища са наострили уши. Моментът е исторически. Какво ще каже Той ?
- Почти нищо. – мисли си Грег, когато внезапно чува думите:
- Вашата хубава страна – Народна Република Север, трябва да стане овощната и зеленчукова градина на целия Континент !
Новият вицепремиер, застанал непосредствено под трибуната на Пантеона усеща, че го обхваща безсилен гняв. Той се оглежда наоколо. Заобиколен е от радостни, безлични физиономии на шефове, много от които не разбират нищо от ставащото. Те ръкопляскат и одобряват всяка дума, идваща отгоре.
– Или се преструват. – с отчаяна надежда си мисли Грег, когато погледът му се спира на Ян. Младият му колега го гледа весело и дръзко. И както си ръкопляска, сгъва пръстите си и показва на Грег юмрук с кръстосан върху палеца на дясната си ръка показалец. Кукиш ! Няма да стане ! Ще има да вземате !
Вицепремиерът не може да сдържи усмивката си. Този Ян ! Изведнъж разбира, че не е сам в борбата. Но все пак така не може. Не бива така. Той ще смъмри Ян насаме. С Континента занапред ще се използва езоповски език.
Митингът е пълен триумф на партийната политика.