автор: merkator

Някъде в далечно бъдеще, примерно 2013-та година! Хората на Земята са разделени на две класи, потребители и рекламатори. Потребителите работят по 12 часа на ден, а рекламаторите им взимат парите продавайки им ненужни стоки, убеждавайки ги, че те ще ги направят щастливи. И двете касти са щастливи и на Земята цари мир и разбирателство.

Рекламатор: И така, да започнем с на пръв поглед по-трудните, но неосъзнато необходими Ви дребнички неща. Дамски превръзки!
Потребител: Но аз съм мъж, а жена ми сама си ги купува!
Р: Сигурен ли сте? А сигурен ли сте, че в бъдеще няма да си смените пола, когато цените на дамските превръзки вече ще са непосилни за Вас?!

П: Мисля, че нямам такива намерения. - лека, кисела усмивка. Рекламатора запазва ледена физиономия и потребителя осъзнава сериозността на разговора.

Р: Мислите?! Сега може би! Светът върви на пред. Държите се така сякаш дискриминирате този тип хора. А знаете ли, че да си жена излиза доста по-евтино?!

П: Не съм се замислял?!

Р: Ами време е да почнете да мислите! Но няма проблем. Аз за това съм тук! - мазна, но лека усмивка. Потребителя разхлабва възела на вратовръзката си.

Р: Продължавам с днешната ми оферта, а вие на края ще ми кажете на какво сте се спрели. Инвалидна количка, абсолютно компютъризирана и ергономична.

П: Но аз не съм инвалид! И няма роднини с такъв проблем.

Р: Дори да предположим, че скоро няма да Ви се случи инцидент на улицата или работното място, как мислите да се придвижвате на осемдесетина години? Когато останете сам, когато няма да има кой да се грижи за вас? - леко смигване, професионално обигран жест с драматично, неприкрито съдържание.

П: И все пак. Моделът няма ли да е вече и физически и морално остарял?

Р: Това не е проблем. Първо всеки продукт стига до върхов момент на усъвършенстване, който при тази инвалидна количка е факт. Могат да сменят цвета или материала на тапицерията, но крайната концепция няма да се промени през следващия век. А всяка година моите сътрудници от вашата каста ще правят профилактика на количката Ви. Има и доза солидарност или отново не мислите така! - очите на рекламатора присветнаха остро и пронизващо.

П: Хм. Добре ще си помисля.

Р : Ще се повторя! Време е, скъпи ми потребителю, време е да почнете да се замисляте, колко са важни детайлите, колко са значими уж невидимите аргументи! Сега ще Ви предложа нещо, което ако нямате в дома си е крайно наложително да го притежавате! Надуваема кукла!!!

П: Нямам. - леко по уморен от дванайсе часовия работен ден, потребителя започна да развява бялото знаме.

Р: А! - радостна въздишка на облекчение се изтръгнаха от гърдите на рекламодателя, сякаш водил умишлено до тук пазарлъка за да стигне именно до куклата.

П: Вече споменах, че имам съпруга все пак!

Р: Съпруга?! Това в кухнята, с прошарената, леко проскубана коса, дето не може да мине през вратата на балкона?!

П: Правят ги много тесни. Вратите де!

Р: Това, което когато се прибереш в къщи тотално уморен от работа и дълги преговори с рекламатора, започва да ти бучи заради чашата уиски и заслужената цигара? Имаш нужда от мълчалива нежност, от мека топлина и разтоварваща влажност.

П : Аз всъщност пия ракия. Със съседа си я приготвяме в моето мазе. В неговото е парник за тютюн.

Р : Но това е не законно! Това е подсъдно! Е, бих си затворил очите за подобно грубо нарушени, защото си мой редовен потребител, но трябва да си купиш уиски! Много е добро, изстрелвате право от дясно на Господ! Аз и става за подкуп. Кой полицай ще вземе ракия, при това незаконна? Кой съдия ще откаже първокачествена бутилка от жълтеникавия еликсир?

П : Не е лошо да имам една за черни дни, да. – потребителя направи груба сметка за наличните пари от седмичната си заплата в картата и усети как всичките бавно тръгват към сметката на рекламатора. Такъв е живота, пък и така си купуваше щастие. Политиците му го повтаряха всеки ден по телевизията. До скоро даваха безсмислени филми и концерти, но от както ги забраниха, от ефира звучаха само реклами на рекламатори и реклами на политици, които рекламираха рекламите и рекламаторите.

Някъде далече в остатъка душа и на дълбоко в спаруженото сърчице на потребителя се прокрадваха плахи съмнения, относно щастието, което го обливаше целогодишно, но те бяха веднага смачквани и разсейвани от вестниците, радиата, телевизията и Интернет, които от своя страна бяха бойното поле на вдъхновените рекламатори.

Потребителят погледна уморено, но щастливо през прозореца, където срещна синия поглед на прекрасна блондинка с нов и двойно по-абсорбиращ тампон в ръка.