автор: merkator

Ако не беше ти,
щях да съм обрулен храст
край сива магистрала,
незабележим и анонимен...
Щях да съм скитащо куче
из повехнал град,
пълен с безмълвни хора...
Ако не бях те срещнал,
никой нямаше да види
рушещата се къща
до прашния път,
която се изпълва със сенки
щом слънцето докосне
остатъците покрив.
Никой нямаше да чуе
как умира есента в поляните
и как се сбогуват птиците
с гнездата си.
Ако не беше ти,
глутницата вълци
щеше да ме намери
и зимата да ме превърне
в голи кости.
Ако те нямаше,
аз щях да съм маркировката по пътя,
водещ до теб,
щях да съм ятата птици,
тръгнали на юг
за да те открият
и обгърнат завинаги...