автор: vitoriovitalis

70. Нощта


Карис не можа да спи добре тази нощ.
Дали кракът го наболяваше, дали луната го дразнеше, дали по реката бродеха привидения – така и не мигна. Лежи със затворени очи на леглото и слуша равномерното дишане на жена си и дъщеря си, които спят на широкия креват до него. В мислите му се въртят разни хора – Тот, Борис, Гора, Пери, Кузи...
Някакво боботене му напомня за камионетката на Управлението. Колко пъти са излизали с нея нощем по тия места ? В ония години това ставаше често. Прекалено често.
Извеждаха задържаните и им даваха кирки и лопати. Да изкопаят сами гробовете си. През това време сътрудниците пушеха, обкръжили ги от всички страни. Някои пикаеха – от напрежение. Не ги чакаха много-много. Щом дупката станеше около метър дълбока, Карис даваше знак.
Момчетата стреляха като побеснели. Избутваха телата вътре с инструментите, помагайки си с крака. Някои прибираха, каквото си бяха харесали преди това – часовници, пръстени, ботуши или по-здрави обувки, връхни дрехи... Да не стават зян. Карис слизаше в дупката и лично прострелваше всички в главите - за по-сигурно.
Сътрудниците зариваха ямата и старателно я утъпкваха. Отгоре нахвърляха клони, треволяк и каквото им попадне в тъмнината. Шофьорът осветяваше с фарове мястото – да изравнят и поправят набързо, ако е останало нещо подозрително. Пускаха едно шише със силна ракия, вече преполовено по пътя – за кураж и успокоение.
- По колите ! – заповядваше Карис и мъжете тръгваха.
Имаше всякакви случаи. Веднъж хванаха предател заедно със сина му – младо момче. Трябваше да си отидат и двамата. Изведоха ги на билото над реката.
В Управлението работеше един сътрудник – Рошавон. С черна коса, черни очи и матова кожа. Кибритлия. Родителите му бяха загинали заради предателството на бащата. Той побутна тогава Карис.
- Остави на мене ! – и се приближи до заловените. Подаде ножа си на младежа – крива овчарска чекийка, и му каза:
- Ще те оставим жив, ако го убиеш.
Момчето полудя. Сграбчи ножа и се приближи до баща си.
- Глупак ! Не виждаш ли, че ще ни претрепят и двамата ? Защо взимаш грях на душата си ? – съскаше като пребита змия старият.
Синът го ръгна с ножа в корема.
- Защо не се изпразних едно време на чергата, вместо в майка ти ? – заохка бащата. Младежът го заудря с чекията, където свари. Застреляха и двамата.
Карис се усмихна в дрямката си. Това не беше много далече от тука - някъде надолу над реката.
Той заспа едва призори. В съня му се яви Рошавон. Той се кривеше в идиотска гримаса съвсем близо до лицето му и го питаше:
- Знаеш ли откъде тече най-много кръв, господин офицер ? Не знаеш ! От ухото ! - И размахваше ножа край главата на полковника.