автор: HariMarSui

Момчето живееше само с майка си. Беше труден животът им и когато майката се разболя и легна на легло, стана още по-труден.
Грижеше се момчето за майка си - вода да й донесе, компрес на челото й да сложи, но много, много тъгуваше. Бдеше над нея и през деня и през нощта. Не знаеше как да й помогне и се молеше. Молеше се на Светата майка - на Богородица се молеше.
Една вечер, както беше застанало на колене до леглото на болната и държеше ръката й, заспа. И незнайно как и от къде, обляна в светлина, в стаята се появи жена. Тя протегна ръка над главите на спящите майка и син. Усмихна се и каза:
- Молитвите са чути.
Направи кръстен знак и също така тихо, както се появи, изчезна.
Когато слънцето погали лицето на момчето и го събуди, първото нещо, което видя бяха засмените очи на майката. Тя беше добре. Беше оздравяла.
И двамата, майка и син, благодариха на Светата майка за изцелението.
А молитвата казана от сърце, помага в трудни моменти. Помага.