автор: vitoriovitalis

64. Среща

Гора и Гана се срещат случайно в просторния бюфет на Националния Комитет.
Били са на различни съвещания, но по един и същи повод – предстоящото посещение на Първия на Континента във Фила. Напоследък съпружеската двойка рядко обядва заедно. Сядат сами на една маса.
- Като едно време... – Гана се усмихва криво.
Гора дъвчи умислен. Той отговаря за сигурността на мероприятието. Жена му представлява градския партиен комитет, който ще организира столичните маси за митинга. През големите прозорци на сутеренния етаж ясно се чува ревът на машините, работещи на площада.
- Дали ще се оправят строителите ? – Мъжът предпочита по-делова тема за разговор.
- Ще се оправят. Вадим е по цял ден на обекта.
- Няма ли Министерство на Строежите в тая държава ?
- Въпросите са комплексни. С тия разкопки... Само
Партията може да ги координира и да взима решения с нужната отговорност.
- Първо създадохме проблема, а сега ще го решим с героически усилия.
Около тях кадрови работници ги поглеждат с любопитство. Някои ги познават и се поздравяват. Разговорът начесто се прекъсва от познати и колеги. Семейството е известно във висшите кръгове.
- Довечера ще вечеряш ли в къщи ?
- Не знам още. Ти нямаш ли мероприятие ?
- Канена съм на някаква годишнина, но не ми се ходи. Ще
пратя завеждащ отдела и ще се прибера. Насъбрала ми се е домакинска работа. Има ли проблеми ?
- Не, обичайната суматоха. От Континента идва специална бригада. Те ще си поемат нещата. Ние отговаряме само за нашата част.
- Какви са коментарите за конфликта с китайците ?
- Внимателни. Не се знае накъде ще задуха вятърът.
- Хората са уморени от толкова години конфронтация. Иска
им се да живеят нормално и спокойно. Как бяхме съюзници по време на Войната ?
- Уважават само силния. На Президента не може да се вярва.
- Смяташ ли ?
- Сигурен съм. Той е заложник на по-могъщи хора.
- Не знам. Само гледам какви са настроенията на масите.
Дискретният чар на буржоазията все по-силно ги обайва. Младежта не й се живее по старому.
- Мисля, че Първият не е точно техният кумир. – Гора произнася тези думи съвсем тихо, сякаш мисли на глас.
- Но и Великият Кормчия не е.
- У нас е така, но виж какво става в Европа. Там студентите
размахват на митингите неговата малка червена книжка.
- Нашите трудно излизат вече на каквито и да било митинги. Не е като едно време. Знаеш ли какъв зор имаме с мобилизацията на хората сега ? Учениците и студентите са във ваканция. Ще трябва да извадим трудовите колективи на площада. Кой ще изпълнява плана ?
- Насила хубост не става. – Гора допива бирата. Избърсва със салфетка устните си и се надига. – Извинявай, трябва да тръгвам.
- Чакай поне да излезем заедно. Знаеш какви хиени са тука. - Гана също става. Двамата излизат от салона на бюфета.
Пред изхода на сградата откъм Банката те хвърлят по един поглед към централния площад на столицата. Работи се здраво. Машините подравняват терена. От долната страна каменарите вече подреждат жълтите павета върху пясъка.
Археологическите останки остават отново под земята. Някое следващо поколение ще трябва да ги вади оттам. Но много скоро ще потърсят виновен за това безобразие.