автор: Stalker

1.
Дизайнера се тръшна на мекия стол и сложи на бюрото пред себе си чашата с хладко кафе. Както всяка понеделник сутрин, включи компютъра, въведе паролата и запали цигара в очакване да се зареди Операционната система. Отпи от кафето, вперил невиждащ поглед в монитора и се замисли за най-неотложните неща, които трябваше да свърши днес.
През изминалата седмица се бе справил много добре. Поредният Клиент изрази задоволството си гласно и пред него, и пред Шефа, за качествено свършената работа. Похвали го и за спазването на срока. За шест дни - от Проект до Крайно изделие.
- Може би, Шефа ще раздаде премии за наближаващата Коледа и най-вероятно няма да ме забрави - помисли си на глас Дизайнера.
Острият писък на UPS-а го извади от унеса му. Операционната система се бе заредила и на екрана се виждаше любимия тапет - стълба към облаци в небето и слънце над тях. По навик погледна Системния часовник. Беше едва девет и половина. Работният ден току-що беше започнал. Писъка на UPS-а премина в равномерно бипкане, което показваше, че захранването е отпаднало. Дизайнера погледна механично и към климатика над главата си. Зеленото му око не светеше и нямаше никакво съмнение, че днес работния ден щеше да започне с почивка.
Не му оставаше нищо друго, освен да угаси компютъра. Бипкането на UPS-а започваше да го дразни. Погледна почти празната си чаша с кафе, преброи и оставащите цигари. Сега беше моментът. Изправи се.
- Недобро утро - съобщително пожела Администратора отворил вратата със замах.
Администратора работеше в „WorldDesign" Ltd. от незапомнени времена. Бяха започнали заедно още по времето, когато дори още не бе ясно, какъв ще е екипа, колко на брой и какви специалисти ще има. Беше ясно само, че без тях двамата не може.
- Защо пък? Тъкмо време за обновяване запасите от цигари и кафе!
- Точно така! Трови се! - ехидно додаде Администратора. - Нали знаеш какво ми коства! Всеки път, когато Шефа подхване с мен разговор по тази тема, му казвам: „Остави го, знаеш колко е претоварен!". Пък и не може да губиш ценно време в пушене по коридорите! Всички на тебе чакат! - захили се още по-подигравателно.
Администратора съвместяваше доста функции. Освен системен и мрежов, той беше администратор и на маса други неща. Играеше и поддръжка. Оплакваше се от зацапаната с никотин техника, но с половин уста и никога пред Шефа. Също пушеше. Впрочем, Шефа не обичаше Администратора, но не можеше без него. Виждаха се изключително рядко и едва ли бяха разговаряли много пъти по темата за цигарите. Дизайнера дипломатично преглътна забележката си. Не се притесняваше - това беше единствения му грях.
- Мога да ти изкрънкам нова клавиатура или мишка, за да подменим тези - пълни с пепел от цигари, но и ти трябва да направиш нещо за мен - присви очи Администратора.
- Ми, да взема да ти продам душата си? - не остана длъжен Дизайнера и седна обратно на мястото си.
- Не, не! Просто една дребна вметка в предстоящия проект. Или корекция, или както там му казваш.
- А, Шефа знае ли?
- Е, ти пък сега!
- Знаеш ли, искам да говориш с Него за нов UPS или нова батерия! Не, по-добре цял, нов и голям UPS... или аз да говоря?
- Не-не-не-не! Това е моя работа, моля ти се! Какво му е на този? - изимитира заинтересованост Администратора.
- Ами, държи вече само по седем-осем минути! Представи си, че съм по средата на нов Проект и току-що съм направил желаната от теб корекция, или вметка, или както искаш й казвай... И хоп - спира тока! Трябва да запазя направеното до тук! Знаеш с какъв обем от данни работя. Знаеш колко е сложно...
- Не съм малоумен! Не ми... - запали нервно цигара Администратора.
- Бе, Шефа знае ли, че никотина по вентилаторите е и твой?
- Моля ти се! - помирително го даде Администратора. Не само е мое задължение, а и с желание ще ти поръчам нов, ако с тази корекция...
- Ясно! Я да ида до Шефа!
- Чакай, чакай! Може ли така? Нали знаеш, че никога не съм ти отказвал?!
- С уговорки!
- Да, но не съм отказвал!
- И ще ми довлечеш нещо, дето после мен ще ядосва!
- Сега, - мазно поде Администратора - нали знаеш, че всичко зависи от парите? Помисли - по-малко пари за техника и софт, съответно - повече за заплати и премии...
- Това не е вярно! Имаше фиксиран бюджет! Ти на процент към някоя фирма ли си, бе!?!
- Как можа и да си го и помислиш! - възмути се Администратора. - Как можа!
- Как ли!?! Операционната система дето ми я нахака... зависва поне веднъж дневно...
- Моля ти се, предната увисваше по три пъти на час...
- Да нали ТИ я закупи! И стига ми се моли, има на Кого...
- Сега са обещали версия седем, дето изобщо няма да зависва...
- Да, но има и други видове, дето работят стабилно още от версия едно!
- Ама са безплатни и не се знае кой ще ги поддържа...
- Абе, я да се дигна...
- Чакай, успокой се! Няма смисъл да ходиш при Него! Сега е бесен. Заради тока. И заради новия Клиент, който закъснява вече с два часа. - заобяснява Администратора. - Имаха среща още в осем тази сутрин. Шефа дойде рано само заради Клиента, а той благоволи да се обади чак в девет, че имало задръствания и ще позакъснее.
- Ти май наистина никога не спиш!
- А и хванах, че проекта ще е доста сложен...
- Тъкмо момент за нов UPS....
- Ама и ти никога не се отказваш!
- Нали чакаш на мен?
- Да, така е... Ти си ни Дизайнера! - още по-мазен стана Администратора. Най-добрия! Все за тебе са хвалбите. А за мен - какво? Само обиди, само недоволство, само критика...
- Стига, стига! ТИ така си си избрал!
- А кой ме завря в оная мръсна дупка? Колко усилия положих да заприлича на нещо...?
- Поне ти е топло. От Сървърите! - захили се Дизайнера.
- Всички Клиенти само при теб...
Вратата се отвори за втори път със замах. На прага стоеше Той.
- ТИ! Какво правиш тук!
- Ами-и-и, дойдох да видя UPS-а на Дизайнера, и-и-и... запелтечи Администратора, но бързо се окопити - Държи само по седем-осем минути. Нали започваме нов Проект и аз...
- Реши да сгласиш някоя мръсна сделчица - UPS срещу какво? - гневно примижа Шефа.
Администратора стисна в длан догарящия си фас. Очите му леко се окръглиха, което му придаде вид на обиден.
- Не е така, Шефе!
- Аз ли да звъня за тока?
- Ами, тъкмо щях...
- Аз да чакам и Клиентите, ... Аз да ви раздавам и благините, ... Все на Мен се молите!
Администратора заотстъпва, оглеждайки се за път за избавление.
- Веднага, Шефе! - делово изрецитира той. Затършува по джобовете си за GSM и тайно пусна фаса в десния.
- Виждаш ли? - обърна се Шефа към Дизайнера. - А после се оплаква, че съм го заврял в мръсна дупка. Че само го ругая...
- Той, номера беше деветстотин и... плахо поде Администратора.
- Вън!
- Тръгвам, Шефе! Изпарявам се! Веднага ще звънна и ще... - заизниза се Администратора.
- Я, чакай малко! - внезапно заповяда Той.
- ...?
- Я, първо ми отговори на един въпрос! - смекчи тон Шефа, присви очи и внимателно приседна на един стол. - Какво знаеш ти, за новия Проект, познаваш ли Клиента и къде беше снощи към деветнадесет часа?
- То-о-о, това са няколко въпроса - запристъпва от крак на крак Администратора - и аз нямам нищо общо...
- Ясно! До петнадесет минути да има ток и на шестнадесетата да си в кабинета Ми! - разпореди Шефа. Внезапно енергично стана и напусна стаята.
- Айде-е-е, пак аз виновен! - промърмори Администратора докато ровеше в GSM-а си за спешния номер на Енергото. После несъзнателно се отпусна на стола на който допреди малко бе седял Шефа, но скочи като ужилен и се премести на канапето до него.
- Значи, знаеш нещо за новия Проект! - заключи Дизайнера след кратък размисъл. - Подслушвал си Шефа снощи някъде към деветнадесет часа-а-а! Лошо! Много лошо!
- Абе, хайде остави ме поне ти на.... Ало! Ало-о-о!
- ...
- Не виждаш ли номера ми, бе! Нали се цифровизирахте!
- ...
- Да! Вярвай на очите си! Три шестици!
- ...
- А, сега, познайте, Кой е бесен! И защо!
- ...
- Не! Не, манна небесна няма! Току що започна един Суперпроект и-и-и хоп няма...
- ...
- Не знам! Каза: „До пет минути!", иначе Страшния съд, дела-а-а...
- ...
- Аз само ви предадох! Нали съм Предател!
- ...
- Сбогом!
Администратора затвори линията и се втренчи в една точка. В този миг климатика в стаята въздъхна и тихо зашумя.
- Това може да го направи, дори само името Му! - откъсна се от мислите си Администратора, втренчи се в очите на Дизайнера и предложи: - Инфо за услуга?
- Пробвай!
- Със следващия проект ще станеш велик.
- Айде, нема нужда!
- Чакай, чакай! Към инфото ще добавя, и хард, и софт!
- Я, да чуя!
- UPS - цял, нов и голям!
- И софтуера, между впрочем, е твоя работа. А с какво работя аз?...
- Ще имаш последната версия на "OutDesign"! Последната! Не знам какво има в нея, но се избиват да я притежават!
- Мога да ти кажа какво има в тая, с която съм в момента! Нищо няма! - кипна Дизайнера и разпери крила. - Толкова ограничения, толкова, че чак не мога да работя нормално. Влечуги и насекоми. Зелени човечета! Крайниците само във чифт! Не може с две глави... Ограничения отвсякъде. Ако диша във водата, не може да диша на сушата... ако вижда на тъмно - не може на светло... Бе, какво ти разправям!
- Чуй! – сниши глас Администратора и подви опашка. - Ще те наричат с Неговото име! Творението ти, ще ти издига храмове и ще ти се моли! Цялата вселена ще ти завижда! Всички Клиенти само с тебе ще искат да работят! За парите и премиалните - няма да говоря. Най-великият Проект! Най! Пак ще можеш да го завършиш за шест дни. Само включи отметката „Душа"!

/Следва/
Сталкер