автор: Charibda

Нека ти разкажа, стой!
Странен сън сънувам всяка нощ!
Как тъмна е нощта през август
и лепкав въздухът ме задушава,
а пълнолунието ме гледа

нахално!
Като едноока кукумявка.
Та.. стой! Поспри се малко-
има още!
И ходя боса през гората,
и вдишвам мирис на дървета,
пресен мъх, трева и билки.
Стигам до поляна светла
и в миг дъхът ми спира.
Огньове празнични горят,
сатири мятат се в танци луди,
самодиви с очи като сапфири
извиват песни и се гонят
с подивели котараци,
а една лисица на цигулка свири!
Постой, почакай още малко..
И ти бе там –
край огъня стоеше.
Усмихваше се тъй красиво,
тъй истински.. както сега!
Благодаря ти, че послуша
този сън на лунатичка.
Разказах ти го, за да те забавя,
да те погледам малко,
за да мога тази нощ
да те сънувам пак.