на всички Ани:)
Не я питай как носи името на Ана.
Защо къдриците ги няма,
защо брадичката е все нагоре,
а виното й силно и тръпчиво..
Не питай!
Защото тежестта на утрото я сгъва-
същинска лодка от хартия,
а вятърът- любовник я пленява
и плава, плава, плава...
Защото от сттрастта
вълните на косите й са на брега-
чела разбиха в нежността
на мъж един и на жена.
Защото на умората й писна да тежи,
вдигна й брадичката нагоре -
да пали огън в мъжките очи.
Не я питай как носи името на Ана.
Лесно с него към Бога се върви,
в стъпките на Ана любовта кънти.
09.12.2009