автор: alabross

Виждам те
толкова ясно
там –
на брега на Реката.
Ти си
моята съучастница
в любовта и оттатък.

Животът ни вече
е като степ –
без краища
и без ъгли.
Но туй,
че не съм при теб,
не значи,
че съм си тръгнал.

Преоткривай ме
в речния плисък,
в светлините на гарата,
в чаша вино
с цялата истина
и в дима на цигарите.

Времето спира,
светът притихва,
за да слушам
как дишаш.
Щом те сънувам в стихове,
защо ми е
да ги пиша?

Изводът е привидно
много суров,
но е житейски извод:
ако наистина
е любов,
тя никога не е близо.