автор: Danielita

На всички жени, избрали трудната съдба на самотната майка


Самотната майка не иска да плаче.
Тя знае – детето и не е сираче.
И когато до болка сама е,
усмихната детски игри тя играе.

Самотната майка няма време да плаче,
за двама работи, за трима влачи
и в дългите нощи вместо да спи,
замислено гали детски коси.

Самотната майка вече не плаче.
Детето за нея сега всичко значи
и само се чуди как да му обясни,
защо на празника пак са сами...

Самотната майка си има мечта:
да срещне някога сродна душа.
Не принц, а татко на свойто дете
да може и тя с любов да даде.