автор: copie

Ножове

Имах едно гадже, идваше почти всяка вечер у дома. Но малкият ми син не знаеше (?), че ми е гадже. Сприятелиха се и имаха общи теми, все едно... Хлапето си лягаше, ние по-късно. После пичът винаги си тръгваше.
Но една нощ нещо много окъсняхме и той остана да спи у дома. В най-отдалечената от нашите спални стая.
А на сутринта, докато съм спала, се разиграла следната комедия.
Синът ми станал за даскало, тръгнал към банята и видял през матираната й врата, че там някой мърда. Върнал се в своята стая и подбрал един як нож от личната си колекция. После се притаил зад вратата на хола и изчакал натрапника да излезе от банята...
„Натрапникът”, висок поне 187, атлетичен млад мъж, бил атакуван от сина ми (12 г.) някъде около много чувствителна зона, но се разминало без кръв! Разпознали се, слава Богу!
Винаги съм подозирала, че ножовете на сина ми са като пушката на Чехов от първото действие, но се размина.
Засега. 

Талант

Помня един съветски писател – Юрий Олеша, може и да не го знаете, та той имаше книжка със заглавие „Нито ден без ред”. Не ми се рови из библиотеката, но ставаше дума за поддържане на форма, у писателя, де. Как всеки ден трябва да пише, един вид тренировка на таланта. Той точно така правел.
Имаше и един американски писател, Джоузеф Хелър, знаете го, разбира се, за да не казвам „Параграф 22” (май го казах). Та последната му книга се нарича „Портрет на писателя като стар” и е много, много тъжна, и в нея той описва себе си – стария писател, който вече не намира хубав сюжет за роман... започва всеки ден нов... и просто не иска да си признае, че талантът му е изчерпан. И от този абсурден сюжет е произлязла една добра история.
Без особен риск ще прогнозирам, че Хелър ще се чете и в бъдеще. За Олеша – не знам.
Няма поука, да не си помислите...

Цена

Вино от 10 $ е по-вкусно, ако са ти казали, че е от 90.  Това само американец може да го мисли. Отгатнахте, д-р Хаус.
Аз виното го оценявам наистина на вкус.
И ако не е на цената на златото.


Празници

Трудно ми е като има дълга поредица празници. Ставам в късна утрин, главата ми не е моята. Цял ден се мъча да изтрезнея. В късния следобед успявам. И защо? Да мога вечерта пак да пия.
Цял ден се мъча да изтрезнея, за да мога вечер да се напия... баси.
Нeнавреме изпитата втора водка е загубена първа, казваше генералът в „Особеностите на руската баня". Топла фурна лесно се пали е наша мъдрост, сходна с генералската.
При толкова мъдрости (и при толкова празници) - какво правим?...