автор: Arrokh

Мълчание, пронизва ме отвътре.
Влияние, усетих го домен.
Любов, горчива е и сладка.
Пак съм пленник твой смирен...

Плаче сърцето ми ,
топи се в копнеж.
Усещам ухание,
станно познато.

Очаквам от Рая знака гръмовен,
Аз не боя се от Ада съдбовен.

На крачка от пропаст съм
но отатъка ти си.
Засилвам се Скачам
Неизвестност ме чака.