автор: nadya

все по изобритателна съм
когато съм на празен ход
разхвърлила съм го навсякъде
за да имам после какво да прибирам

тънка е нишката която ни свързва
но умеем еднакво да губим да разпилеем
да издухаме всички глухарчета
и да ни е дъждовно когато има повече слънце

губим си времето
онова вътре в нас и другото около нас
опаковаме го в спомени
после старателно изтриваме тъжните

не виждаш ли колко много сме в нищото
опитваш се да докоснеш облака
а аз упорито търся подходящите камъчета
за да не изгубя следите ти