Учител. Уча. Обучавам.
Обичам. Обич. Вземам. Давам.
Това са просто думи.
Понякога дори са неуместни.
Аз срещам Хора.
Млади.
Умни.
Смели.
И в срещите – ту дъжд вали,
ту смях извира.
След кратка буря –
добро и топло слънце грее.
Помежду ни.
Присъствам в скиците им.
А пък те -
в живота ми.
Понякога обърквам своя стрес
с тийнейджърския хормонален хаос.
Понякога,
по силата на “огледалните неврони” *,
светът за мене става
зъл и мрачен.
Обаче
срещам мъдър поглед зад чина отсреща.
И в стаята завихрят се
обич и усмивки.
И всеки взема много,
а после с пълни шепи
раздава,
разпилява
и прегръща …
И … утре отново :
Обич. Обичаме.
Вземаме. Даваме.
____________________________
* огледалните неврони - от психологията, с тях се обясняват сходните настроения в устойчиви групи.