автор: essay

Седна, Зайо Дългоухи,
песничка да съчинява.
Пише ноти, пише думи,
ала песента не става.

Че по стройно петолиние,
моркови е наредил.
И под морковени ноти,
думи зелки той е скрил.

Грабна, Зайо Дългоухи -
шареният си тромпет.
И засвири „Зеле, морков.."
Още свири, все напет.