автор: foolish

Бившият майор знаешеот опит,че най-близките са способни на най-големите мръсотии.
Като малък стана неволен свидетел в магазин,където младо момиче искаше да си купи кожена шапка и бе взела със себе си своя приятелка,за да й помогне в избора. Девойката подбираше шапките и ги изпробваше.Доста от тях й стояха чудесно,но придружителката все клатеше неодобрително с глава.Когато сложи на главата си нещо средно между цокало и кошче за боклук,приятелката й възкликна:
- Тази е!Стои ти чудесно!Вземи я!
Момичето продължи да се оглежда скептично доста време.Не й харесваше модела,виждаше,че не й отива,но приятелката й така така я увещаваше,че в крайна сметка я купи.

Първата му работа бе да се "завърти"около Сийка и приятела й Стоян Тръпков,по прякор Тръпката.Рангелов разбра,че по всяка вероятност е на прав път,научавайки,че Тръпката се препитава чрез измами,кражби на касетофони от коли,че се е пробвал като сводник,но в нито едно от поприщата си не успял да се утвърди като авторитет сред себеподобните си,които му бяха лепнали прозвището Тръпчо.
Една вечер Тръпката отиде сам в ресторант "Тихият кът".Остави колата си на паркинга и влезе в салона на ресторанта.Дедективът спадна две гуми на Шевролета и остана в своето Рено.Когато младежът излезе и се чудеше какво да предприеме,виждайки гумите,Рангелов спря до него и му предложи да го откара към града.По пътя го "укроти" и навлезе с колата сред гората.В началото Стоян мълчеше и се опитваше да извърта,но след като носът му бе разбит разбра,че положението му не е за завиждане.
- Здравата си загазил,приятел!...
Тръпката продължи да мълчи,проклинайки се за лекомислиетто си.Чак след като лицето му подпухна от бой и научи,че човекът който го отвлече,не е действащ полицай,стана по-словоохотлив.
- Какво искаш? - Шмръкна кръвта,съсирила се в носната кухина и обърса изцапаното си лице с ръка.
- Трябва да поговорим,...за Елена.
- Каква Елена? - стресна се Тръпката - Не я познавам!...Отдавна не се занимавам със сводничество... - усети рязко движение и в главата му избухна заря.
- Както кажеш!Ако искаш,ще продължим разговора на друго място - долетя някъде от далеч гласа на дедектива.
- Не,чакай! - размисли,гледайки коравите ръце,които се канеха отново да влязат в действие. - Какво за тая Елена?
- Не се прави,че не знаеш,бе! - силен удар разцепи ухото му и яката на ризата подгизна от шурналата кръв. - Къде е?!?
- Не зная...Не,недейте!...Идеята не беше моя.Аз не бях съгласен!... - ушите му бяха заглъхнали и продължаваха да пищят.
- Заппочни отначало и с подробности!
- Ами преди около месец половина бяхме излезли аз, приятелката ми Сийка и една нейна съученичка - Елена.Влязохме в едно заведение на бул."Витоша",да пием кафе и там срещнах двама познати...Имаше един период,когато се занимавах с коли и сводничество.От тогава ти познавам.Помислили,че са проститутки и работят за мен,и предложиха да ги купят.Бяха им хвърлили око...
Признанието за продажба на момичето завари Рангелов неподготвен.До този момент предполагаше,че е отвлечена и затворена в някоя къща или вила,където се гаврят с нея.
- Колко ти предложиха?
- Две и седемстотин в зелено...
- А за другата?
- Две и двеста,но им казах,че не са от контингента,но те се засмяха:"Това не е проблем за нас!...Обади се,като размислиш,а ние ще се погрижим за останалото - ще ги вкараме в "правия път",пък ще ти уредим отсрочка за дълговете...Вижте,тези не си поплюват...Застане ли някой на пътя им...
- Не съм дошъл за съвети!Продължавай!
- Ако разберат,че съм говорил с Вас,съм покойник...
- Ако държиш да не разберат,продължавай!В противен случай лично ще им изпратя мерките ти...
- Но аз не съм виновен...Отказах им!
- По-нататък?
- Бях забравил за срещата...На Сийка разказах след доста време.
- Обясних й,че съм я отървал,понеже ми е гад,...приятелка....В началото се смя...

..................................

Сийка и Стоян излязоха от "Ялта" в добро настроение.Бяха на градус и му отне мреме,докато се справи с ключалката на колата.
- Помниш ли ония двамата,с които разговарях преди няколко дни? - завъртя контактния ключ и запали двигателя. - В кафето...Бяхме с Елена.Бяха решили,че сте проститутки и предложиха да ви продам...
- Че на такива ли ти пхриличаме,бе!?!...И какво да им продадеш?
- Да ви продам и двете...Казах им че ще се женим,защото инак нямаше да те отърва...Бях сводник на времето,затова са решили,че...Абе натискат ме да им продам Елена...
- И кво им отговори?
- Че не става!...Но ме притискат!
- Мисли му,ако й се случи нещо!Ще те счупя главата!
Известно време пътуваха мълчаливи,заети с мислите си.Бяха спряли на сфетофара при "Петте кьошета",когато Сийка избухна в смях:
- Представяш ли си Ленчето проститутка?!? - едва си поемаше дъх,притиснала корема си с ръка - Черно секси бельо и камшик в едната ръка,а в другата...Ох,ще се пръсна! - попиваше с носна кърпа бликналите сълзи - А в другата държи учебник,хи-хи-хи...Разни плешиви дъртаци с огромни шкембета пълзят около нея,а тя азмахва бича и им задава въпроси...И ги наказва...Удря ги по дебелите задници и увисналите мадури,ако не отговорят правилно на въпроса...Представяш ли си?Та тя е още девствена...И колко ти предложиха? - попита,след като се успокои.
- Две и седемстотин...
- Марки?
- Долари!
- Та това са близо двеста и тредесет хиляди лева!...Не виждам как ще успеят да си върнат парите.
- Ще я завъртят на няколко места,а след време ще я продадат в чужбина.Дори веднага да я продадат,пак ще спечелят...Човек много трябва да внимава,когато работи с тия.За най-малкия гаф си отиваш от този свят,но плащат в брой.До сега не се е случвало да прецакат някой...
- А за мене колко предложиха?Само от любопитство...
- Две и двеста...
- Тия кьорави ли са,бе?!Защо пак нея я предпочитат...
- Чуваш ли се какво говориш,ма!Я бъди благодарна,че те отървах...
- Не се ли е случвало някоя да избяга и да ги натопи в полицията?
- Заключени са.Дори когато не са на работа,с тях винаги има човек.Абе попадне ли някоя при тях,няма отърване.И куките са в играта.Плащат им,а и те вместо да обикалят улиците,ходят да "чукнат" и да пийнат нещо.За тях винаги е безплатно... - спря колата пред входа на дома й - Кога ще се видим утре?
-Ела да ме вземеш утре след училище! целуна го и се отправи към входа на кооперацята.

..................................

- Може ли да пуша? - след утвърдителното кимване на дедектива,Тръпката запали цигара,всмуквайки жадно цигарения дим.
- Значи нито една не е успяла д избяга .Все пак не може да има човек при всяка през цялото време...
- Те не се занимават с магистрали и паркинги.Имат гръб и работят по-наедро.Снабдяват елитни публични домове в по-големите градове с момичета.Там ходят само мангизлии от хай-лайфа,които държат стоката да е на ниво и да я сменят след време с нова и групировката,към която са и тези двамата,се грижи да им доставя нова плът.
- Как ги принуждават?
- Не съм съвсем наясно,но сигурно ти изнасилват и ги бият,докато склонят...
- Как се казват тия двамата?
- На единия му викат Боре-Поджерото,заради джипа,който кара,а на другия зная само прякора.Викат му Усмивката,понеже все е намусен,но му доставяло огромно удоволствие,когато измъчва някого и тогава се усмихвал през цялото време.
- С кого работят?
- Не зная...Наистина не зная! - сви се,очаквайки нов удар.
- Как им я предаде?
- Идеята за продажбата се се зароди по-късно...Сийка беше харесала едно кожено палто и искаше на всяка цена да й го купя,а пък както обикновенно бях затънал в дългове и ме търсеха...Бях в апартамента,когато влетя Сийчето.Разбрала,че приятелката й щяла да участва в някакъв бал,на който избирали "Мис" на гимназията и не беше на себе си от ярост.Предишните години все Сийка печелела конкурса...
..................................

- Ако участва,с мен е свършено! - крещеше и крачеше напред-назад,свила ръце в юмрук - Как не я е срам!?!Не й стига,дето обира другите награди с нейното зублене,а сега посегна и на моята...Сигурно другите пикли от класа са я навили.Толкова ме мразят,че не могат да ме гледат!За всичко ми завиждат - за дрехите,за гаджетата,...за всичко!Не мога да си оставя дрехите на гардероба,че ги пръскат с боя или ги режат...Мислех,че поне тя ми е приятелка,а и тя ми заби ножа!...
- Спокойно,де!Кво толкова ?!?...Един бал - много важно...
- Ти кво,бе,защитаваш ли я!?!Вместо да пратиш някой да я обезобрази...Знаеш ли колко е важен за мене конкурса,бе!?!Толкова труд хвърлих1каква рокля си уших!Да не мислиш,че че ще позволя всичко да иде на вятъра?...Като гръм от ясно небе ми дойде! "Тази година ще участваме заедно!..." - ми се усмихва и се опитва да ме хване за ръката!Мръсница!Чак па се чуди защо съм ядосана.Толкова време ми се прави на приятелка,а накрая...Ще види тя!Тя не ме познава!...Ще накараш някой от твоите познати да й направи един белег на лицето!От челото,до... - замисли се и след миг на лицето й се появи усмивка - Ония двамата...Свържи се с тях!
- Ти си луда!..Тръпката се надигна на лакти в леглото.
- Да си я взимат и да си я водят...там!
- Нале сте приятелки?!
- Какви приятелки,бе!Аз я защитавам толкова време да не я отведат а тя...Виж там,вдигни цената,ако можеш.Кажи им,че е девствена!
- Това е без значение.Още първата вечер ще я загуби,но не от някой дърт мераклия,а в процеса на обработка...
- Нищо!И две и седемстотин не са малко.Само,че искам 1700 за мен - за бала,а с останалите си оправяй дълговете!
- А кой ще плаща по дискотеки и ресторанти?
- Ами кавалера!Който държи да е с мен...

..................................

- Познавах Ленчето,господине.Свястно момиче е и не исках да пострада.Предпочитах да си остана кокошкар,отколкото да се замесвам в такива неща.Бях против и нямах никакво намерение да търся Паджеро и Усмивката...Не исках да се забърквам и да лежа в затвора заради едно кожено палто,а тя ми надуваше главата всеки ден.Само тя знаеше къде се намира временното ми жилище и че дължа пари на едни,и съм сигурен,че тя им е казала къде да ме намерят.Една вечер,като се прибирах,ме сбараха във входа и ме смляха от бой.Дадоха ми тридневен срок да им се издължа...Не предполагах,че е способна на такова нещо...Така ме принуди .Уговорихме се да й каже,че имам рожден ден и ще ходим да го празнуваме някъде.Дойдоха в жилището и докато се приготвях,Сийка направи кафе и сипа стрити на прах таблетки "Диазепам" в чашата й.После,преди сънотворното да подейства,се качихме в колата и излязохме на околовръстното.По пътя Елена заспа и при "Камбаните" над младост-4 я прехвърлихме в тяхната кола.Взехме рапите и веднага след това отидохме при наши познати - за алиби...Докато прехвърляхме Елена в джипа,Сийка се залепи за Усмивката и му предложи да състави албум на по-хубавите момичета от гимназията,заедно с пропорциите на фигурите,и да им усигури всяка,която пожелаят.Не разбрах какво точно се уговориха..."Това е златен бизнес!" - ми каза на връщане.От тогава не сме се виждали.Разделихме се...
- Искам да ми покажеш тези двамата и след това да забравиш,че сме се виждали!...Виж това! - показа му диктофона - Пред съда записът няма може и да няма стойност,но някои хора биха го изслушали с интерес.Та да не стане накрая да се молиш да те окошарят,за да не те докопат...

Тръпката бе достатъчно разумен и с развито чувство за самосъхранение,и на следващата вечер му показа хората,които го интересуваха.След като разбра къде може да го открие,ако му потрябва,бившият полицай го пусна.Без да губи нито миг,младежът се смеси с тълпата.