автор: vitoriovitalis

15. Дрямката


Полковник Карис не можа да заспи както обикновено. Горещината, брътвежът от кухнята и тревожните мисли около политиката се разбъркваха в главата му като след тежък запой.

Първите години след Есенната Революция бяха бурни и мътни - като внезапно придошла река. Обстоятелствата диктуваха всяко действие на човека. Карис беше повлечен от стихията, която взимаше вместо него решенията. В известен смисъл това облекчаваше иначе трудния живот.
Борис не беше кадърен за ръководител - особено в кризисната ситуация след Революцията. Вместо това постоянно изтъкваше заслугите на загиналия си брат и държеше да му се оказват почести като на голям началник. При първата излязла възможност, Тома го изтегли в столицата - в Националната Сигурност, където му беше под ръка.
Карис пое Окръжната Сигурност на Белвил и въпреки че стриктно спазваше служебната йерархия, постоянно търсеше за съвет и информираше за всичко Учителя. Той имаше формално основание. Все пак като шеф на централния партиен орган, Тома беше член на Оргбюро на Партията. Освен другото, неочаквано издигнатият подофицер познаваше на практика неговата честност и решителност.
Работата изстискваше всички сили на Карис и той беше оставил семейството съвсем настрана. Всички партийни дейци постъпваха така. Това беше начинът за оцеляване. Когато снемаха някой от поста му, в докладната записка до колективния партиен орган винаги пишеше – поради оеснафяване и битово разложение. Сваленият представляваше вече лесна мишена и често се оказваше въвлечен в някой международен или вътрешен контрареволюционен заговор. Все някой трябваше да е виновен. От Фила настойчиво искаха да се намерят виновните за всичко.
Нищо не вървеше както трябва. Дезорганизация, саботажи, диверсии... Затворите бяха претъпкани, наложи се отново да се правят лагери за принудителен труд. Бесилката рядко оставаше празна. Подчинените на Карис също не се церемоняха с непокорните. Много хора загинаха при опит за бягство, застреляни в гърба. Карис разписваше бумагите и ги пращаше в столицата. Нощем зловещото ръмжене на камиона на Управлението стряскаше жителите на Белвил. Събудените бабички се кръстеха пред иконите над леглата.
Постепенно народът разбра участта си и се укроти. Опозицията, която хранеше някакви демократични надежди, беше напълно разгромена. Парламентът на Севера започна да приема решенията си с пълно мнозинство. Като че ли идваха по-спокойни времена.
Но Великият Вожд имаше други планове. Той не обичаше спокойствието. Обичаше борбата и революцията. И реши да обедини всички жители на Острова в една голяма федеративна държава, която впоследствие да се присъедини към Континента.
Югът веднага се разбунтува. Западът се съгласи - стига неговият млад и енергичен ръководител да стане президент на всички островитяни. Северът се държеше колебливо. На Континента решиха като начало да обединят във Федерацията Запада и Севера. С Юга щяха да се разправят след това.
Но на заседанието на Националния Комитет на Партията възникнаха проблеми. Учителят Тома и голяма група около него се обявиха против предстоящото обединение. Карис почти физически усети мириса на смъртта. След продължителни обсъждания и разгорещени разисквания Националният Комитет реши да отложи временно изпълнението на решението и да изпрати високопоставена делегация на Континента - за разяснения и указания. Делегацията още не беше заминала, когато съобщиха скръбната вест. Великият Вожд беше починал.
Всичко се обърка. На Континента се хванаха гуша за гуша заради властта. Ръководителите на Запада неочаквано бяха обявени за ревизионисти и контрареволюционери. Островната Федерация отпадна от политическия дневен ред.
Учителят Тома беше издигнат. Стана заместник-председател на Министерския Съвет и шеф на Националната Сигурност. Борис беше дясната му ръка. Съдбата отново се оказа благосклонна към Карис. Произведоха го в чин полковник.