автор: timon

Истината и лъжата са облечени в илюзия. Тръгваш да разплиташ нишката и едната оголява - студена и заскрежена. По празниците...

Очичките му бяха много любопитни и кристално сини. Нищо не пропускаше да види. Не задаваше въпроси, не говореше. В този Дом децата не говореха, а очите им задаваха въпроси, и дълбокият страх се процеждаше на висулки. Чудех се какво е да израстеш без родители. Но с много символични такива, като мартеници - за здраве и късмет. Колко пъти е гушкан, колко пъти му е казвано, че е обичан, колко пъти е целуван...

Празниците бяха изпълнени с лели и чичковци, носещи подаръци. Изкупуваха си съжалението с подаръци. След 30 минути си отиваха с чувството, че са направили велико дело. Забравяха до следващата година на същата дата, или до следващият празник. Съществуваше цикличност в цялото стълпотворение : по Коледа и на 1-ви юни. През шест месеца някой си спомняше, че има „такива Домове” и деца. За тези два празника Дома се оживяваше и малките пчелички се учеха да изпеят една- две песнички, за да поздравят гостите.
За празника от едното шестмесечие трябваше да украсяваме Дома. Режехме елхички, снежинки и дядовци с червени шапки. Децата идваха да помогнат. Закачаха играчките и хартиените топлинки. Имаше направени снежни човечета по двойки, с розова и синя шапчици, хванати за ръце. Ерто ме питаше с поглед нещо. Отидох до него, хванах го за ръка. Гледахме се известно време и той промълви:
Мими, тези Снежковци мама и татко ли са?
Замръзнах. В изтръпналите ми ръце се беше събрал гневът и негодуванието, невъзможността да говоря. „Да, те са!” си помислих.
Не, миличко. Това сте ти и Емма, а метличките в ръчичките ви са играчките. С тях премитате снегът, за да има пътечки, по които да вървите.
Погалих го, обърна се и отиде да си играе мълчаливо.

Няколко месеца Снежковците бяха пред очите ми, закачени по прозорците и вратите. Но синята и розова шапчици все ми се размиват в погледа на Ерто. Опитах се да го осиновя, но нямаше отказ от биологичните родители. Беше обречен да изживява ужасът да го подхвърлят от „Дом“ в „Дом“, при непознати. Всред непознати.. Ужасът, след навършване на пълнолетие да нямаш при кого да отидеш по празниците. Ужасът лелите и чичковците с подаръци да са те забравили, защото не си дете. Да му помогнат?
В очите на Ерто все шапчици виждам, и метлички, и снежковци по двойки.
В далечината при съблечените илюзии на празниците.