автор: templier

Виж луната е в килера
звездите са откачени
спукани са балоните ти
и цигулките изоставиха
твоята песен

това е краят на карнавала
но ти не бива да плачеш
трябва да свалят от теб
грима на тази любов
която те маскира
изгори в теб Арлекино
за да стане жена
да плати на музикантите
без да прави драма
да вземе отново сърцето ти
и да го отнесе другаде
не прожекторите са
истинските слънца
за сърцето

И тази вечер
спектакълът свърши
виждаш че вече
разглобен е декорът
не не играй
пред празнате зала
наистина свърши сънят
любовта си отиде
от живота ти
спектакълът свърши
и виждаш
музиката е демоде
и ти си сама
в средата на сцената
когато е свършил спектакълът
не оставай на масата
където догаря свещта
всеки дръзнал да мечтае
трябва да плати
за тази мечта
ето идва времето
когато свършва танцът
и пак истината започва
театърът е затворен
дори и в неделя
твоята любов бе
най-красивата
но сега пред нея
завесата пада
спектакълът свърши
виждаш, декорът е разглобен
не не играй
пред празната зала
да сънят свърши
любовта си отиде
от твоя живот
спектакълът свърши
и виждаш
музиката е демоде
и си сам
в средата на сцената
огледай се наоколо
да всички са си тръгнали
от живота ти
спектакълът свърши
разглобен е декорът


Оригиналът

Песента