По върховете на държавицата ни върлуват "невежите".
Съвсем вярна е приказката- дай власт на простия, пък ще видиш държава на кукув ден.
Точка Невзрачникова беше съвсем обикновенна женица, на която онези от горе непременно искаха да скапят така и не дотам оправения й живот.
Всъщност всичко започнало още, когато тя се родила. Оцеляла по чудо и всеки ден от прохождането й по пистите на живота било определяно, като Чудо!!! Чудо!!! Чудо!!!
Чудо за плач и порой...
Точка Невзрачникова беше една от многото мравчици в една малка страна и, като всички се мъчеше да оцелява. Всеки ден се бореше. За нея животът беше борба. Онези "невежите" от върховете всячески тровеха ежедневието на женицата, защото нямаше гръб и не беше на шуролинката шуролинка...
Точка Невзрачникова се разведе твърде млада , а развода й продължи почти четири години. По онова време се водеха делата на големите акули и по съдилищата все имаше тероризъм по телефона и заплахи за бомби.
Дори бившия я заплаши, че ще й спука главата, ако това театро не приключи бързо. Сякаш тя беше виновна за бомбите и заплахите в прочутата зала 13.
Тя не се спеше и мислеше за цялата гадория, с която се сблъскваше и в душата й се трупаше горчилка след горчилка. В живота й непременно се случваха катаклизъм след катаклизъм. Тя приличаше на пирон в кисело мляко. Давеше се. Нямаше спасител. Детето си отгледа сама. Работеше на мизерна заплата, като учителка. Живееше на квартира, но слава богу общинска. Непрестанно тичаше от училището до заведението в което влизаше в роля на чистачка само и само, за да успее да даде сигурност на единственото си прекрасно дете, което обичаше с цялото си сърце. Дори реши да изтегли заем, за да закупи квартирката и да даде някаква сигурност на детето си, но разбира се винаги има такива дето ти пречат всячески. Гладни та гладни. С мръсни души и камъни наместо сърца. В един есенен ден я посети комисията. Точица ги посрещна с облекчение. Мотаеха я от години. Най- сетне бяха погледнали на нея, като на човек! Огледаха, измериха и казаха:
-Защо, досега не сте го купили?
-Господине, в общината непрестанно ме заплашваха. Все ми крещяха, че аз разведената имам дом, дори една служителка все ми казваше, че ако може би ме изгонила. Нейния син нямал жилище. Разбирам, че всеки си има проблемите, но се надявам, че този път вие ще си свършите работата.
-Да, ние ще си я свършим госпожо- каза зам. кмета на общината.
-Благодаря Ви. От години се боря и това е мечтата ми. Искам да вярвам, че има и съвестни хора горе по върховете.
-Има. Спокойно. Всичко ще се реши. До сега сте попадали на некомпетентни, но сега нещата ще се оправят.
Забравих да спомена, че беше след избори и всеки обещаваше на обикновения човечец всичко.
Очите на Точка Невзрачникова засияха от щастие. Дори бръчките й се усмихнаха.
Изпрати комисията и зачака да бъде уведомена за решението на онези от върховете. Всъщност Точка имаше решения на Върховния съд и на Градския съд, че жилището се дава на нея и детето й, но явно на някой не му харесваше идеята, че някаква си Точка от многото разведени ще има дом. Сякаш методично следеше всяка нейна стъпка и залагаше мини под краката й. Всеки път след малкото хубаво- непременно избухваше бомбичка.
Бум! Бум! Бум! Точка подскачаше между мините и оцеляваше въпреки тях, защото имаше основателна причина да се бори. Детето й даваше силица и тя дерзаеше дори от дъното, но не се отказваше. Телефонен звън я накара да подскочи. Точно се беше замечтала нанякъде. Все за обикновени неща мечтаеше. Да купи обувки на детето си. Да плати сметките и да й останат парици за хляб и картофи. Не искаше да кара вносни коли и да живее в луксозен апартамент или къща. Искаше нормален живот в своята си страна. Вдигна слушалката и чу гласа на юристката от общината:
-Госпожо Невзрачникова, елате да получите документите си, защото срока тече. Имате един месец, за да закупите жилището. Тъй като го имате по стари Наредби и всички други са ги закупили, а вас ви замотахме поради факта, че сте се развели сега вече всичко се уреди. Елате.
Точка усети, че сълзи напират от очите й. Най- сетне беше дошъл момента в който правеше второто значимо нещо в живота си. Първото беше, когато реши, че иска да има дете, а сега щеше да осигури бъдещето на детето си и нея.
-Господи, благодаря ти, че най- сетне чу молитвите ми- прошепна жената.
После се облече в старата си сива рокля и отиде в общината.
Взе заповедта на кмета и данъчната оценка и сякаш й поникнаха криле.
-Госпожо Невзрачникова, имате точно един месец. Излизам в отпуск, но ще има колежка, която ще ви оправи документите, ако сте със заем- каза юристката.
-Приятна отпуска госпожо... Благодаря.
След това Точка Невзрачникова се затича. Сякаш й поникниха криле. Само за два дни намери заем и покри сметките посочени в Заповедта на кмета и след разговор със заместничката зачака нужните документи.
-Вие, да не си мислите, че само за вас ще мисля бе госпожо. Имам много работа. Обадете се след няколко дни- крещеше заместничката. Точка отново зачака. Търпелива си беше по природа. Характер ли, що ли...
Точка Невзрачникова търпеливо изчака вторника. Отново посети общината.
Охраната не я пусна при онази от горния етаж. Такова било разпореждането.
Тогава жената се помоли само да се обади по вътрешния телефон. Портиера разреши.
-Извинете- тихо каза Невзрачникова.
-Пак ли вие? Ама какво си въобразявате?
-Просто ви моля да си свършите работата. Нека не си губим времето. Месеца тече. Внесох таксите. Сега само тези документи чакам, за да се приведе сумата от банката.
-Ще ви търся, когато стана готова. Дайте ми номер. Може би е станала грешка. Не виждам решение на съвет.
-Госпожо, това жилище е от преди много години по стара Наредба. Всички останали си закупиха апартаментите само мен ми създадохте проблем, защото съм била разведена...
-Вие, чухте ли ме? Мога да чета. Ще се запозная с документите и тогава евентуално ще ви потърся.
Точица прехапа устни. Искаше й се да изкрещи.
После продиктува номера, който хиляди пъти бе записвала по документите и формулярите им, но явно не биваха четени докрай. Онази от горния етаж самодоволно затвори слушалката. Явно беше от онези дето се вземат насериозно и се вживяват, като част от системата. Особена слабост на такива е желанието да изсмукват силите на хората. И да мачкат, мачкат, мачкат...
В психологията за такива има определение- страдат от липсата на фалос. Злобата им избива в кариеризъм. Те убиват и малкото човещина в душата си. Незадоволени и самовлюбени нарцистични субекти, като явлението от горния етаж са обречени.
-Добре ли сте? попита охранителя.
-Имате ли пистолет? Такива да ги гръмнеш трябва, не да ги пазиш. Само разстрел без право на помилване. Не управници, а изедници. Стопиха ми живота- казва жената.
После я хващат и избутват през вратата. Цялото време до дома преминава, като сън. Сигурно, ако се казвах Бомба по друг начин щеше да ми протича живота. Така си мисли жената в сивата рокля. Където влизах щяха да ми правят реверанси. Иначе- Бум! Бум! Бум!
Сепва се от камион, който за миг може да я превърне в кайма и Невзрачникова се опитва да влезе в кондиция, защото все пак има дете и трябва да се бори.
Тя се прибира и ляга уморена от всичките години ходене по мъката и абсолютоното бездушие на "длъжностни" некомпетентни и невежи лица.
Аман от невежи по върховете...
После заспива. Сънува.
...
- Държавата не е държава, когато бива управлявана от такива субидиоти и субдеградирали индивиди, които се самозабравят и пият кръвчицата на хората от народа. Държавата загубва лицето си, когато няма достойни управници. Става само за отходен канал, от който изтичат нечистотийте на такива от върховете. Сякаш е на мода да се унижават хората от народа при това от онези, дето самият народ е въздигнал работа да вършат. Те наместо да служат на народа пикат върху народа пък и други работи отгоре. После вервай на политици.В държавата е бюрокрация пораждаща анархия, която опорочава цялостното състояние на нещата. Вместо да се движим нагоре ние тъпчем, като затънал автомобил в блато. Държавата е блато. Безхаберието към проблемите на хората от народа е налице във всеки един акт на управляващите или поставените да вършат работа за гражданите. Всичко против гражданите. Те са мравки и само тъпчене заслужават, а ние сме невежи, но сме по върховете. Това е нашата мисия. Да тъпчем!!! Това е лозунга на онези от горе. Нека ги смелим на кайма. Нека им покажем, че сме народ!!! Нека се вдигнем, за да ги свалим от местата, които не заслужават.
...
Точка спи, но сънува как повежда народа си. Дори и не подозира, че у нея дреме водач с харизматичната способност да бъде лидер и да разпръсква светлина за народа, от който самата тя е частичка. Точката е значима въпреки малките й размери. Това е доказано. Точка още не осъзнаваше собствената си значимост.
/евентуално продължение/