автор: theheart_ofthefire

Ти си петък , но толкова трезвен ,
че със тебе не ми се говори,
но пък ето - живееш във изба,
във която са легнали бъчвите.
А ти си глупакът пазител -
вдишваш избата, без да я близнеш.
Я вкуси! Или кротко си тръгвай!
Чак тогава ще бъдеш от живите.
Само мъртвите дишат от спомени.
(Или някой такива ги диша...)
А паницата пръстена – твоя е,
хайде, пий, наточи сам от виното!
То е цялото в рани, не знаеш ли -
от напукани устни на гроздове.
Пий от него и пиеш душата си,
затова е горчиво и сладостно.

...Пак си петък, пиян си от себе си.
Не от виното, сам си си в тежест,
изплачи се, ще стана на кръчма -
най-обичам задъхани песни.
Под езика ти нижат се думи,
не недей да приказваш, чета те
по вселената, дето в очите ти
се върти, бясно псува и плаче.
Аз ще ставам, луната ме хапе
по крака, че е време за тръгване...
Не, не пият единствено тъжните.
Само тъжните вино са! Истинско.