(Провокирано от "Есенни години" на traveller, с най-голямо уважение към поезията му!)
Преминах тази,...
“третата врата”...
И, знаете ли,
колко е красиво?
Живот отгледах.
Жъна в есента.
И в мене трепка нещо,
адски живо.
Не се окайвам.
Сивият ми път
неравен беше –
равнини, наклони...
Клише,
навярно...
Всеки кръстопът
преминах
без предателски поклони.
Понякога съм тъжна
и кървя.
Но ближа се,
додето имам сила.
И пак вървя,
не съм сама,
вървя
и вярвам...
Някой, свише,
ме закиля.
Една от всички
български жени,
задавена
на времето с хомота.
Не чакам някой
да ме оцени.
Навярно
ще са нужни
два живота.