Безочлива ли?! Ти ми взе очите,
не помниш ли- за да погледнеш дъното.
Изгубил беше своите, измитите
със моите сълзи от плач на тръгване.
А дъното облиза като котка
муцуната си, сви се и зачака
за други луди влюбени със лодки
от нотни листи, дето светят в мрака...
И мракът свети. Вече силно вярвам.
На свещи ще приготвя пеперудите-
с любов не пожела да те гощавам.
Ела, седни на мястото на другите...
На всички други, дето са ме имали,
които са ме хранили с надежди...
Във шепата си ще налея вино.
Не знам къде си и дали поглеждаш
към мен.. Защото вече съм безочлива.
Очите ми потънаха във тиня.
А дъното е тук, пред прага точно.
Облизва се. И чака милостиня...