автор: dedenze

Баба Николинка и дядо Илиян, до сега за мен са пример за добро семейство.
Патриархат в който с много такт и женско умение се чуваше думата на жената.
Така стигнаха до златна сватба,чествувана с много радост и веселие.Мисля ,че
основната заслуга е на баба Николинка. Жената е тази, която създава уюта и прави семейството.

Дядо Илиан, гонеше 70 години,когато реши да постегне родната къща в с.
Елешница. Бетонна плоча на втория етаж,нов покрив и други екстри за внуците.
Имаше златни ръце и сърце. Като пенсионер продължаваше да работи като стругар,фрезист. Хората го търсеха заради майсторлъка.Със здравето не беше
добре,сърцето,кръвното,стомаха....Стремеше се да живее ,както преди но годинките тежаха. Обичахме неговата компания,интересните истории които разказваше, с плътен басов глас. Когато ме извика да помагам за плочата с радост се съгласих. Знаех, че след работата идва най-приятната част.

„Пушката” пристигна с бетоновозите и започнахме да леем плочата. Дядо
Илиан даваше наставления и обикаляше кофража.Баба Николинка тичаше по
поляната около къщата и подвикваше:
- Илияне , внимавай ,пази се!
В един момент една кофражна дъска поддаде и дядо Илиян извика :
- Дайте теслата !
Баба Николинка веднага се отзова:
- Илиане аз ще ти дам теслата.
После дотърча до сина си Веселин и го пита:
- Веселине,къде е тази тесла?
Весо намери въпросната тесла. Тя бързо се качи по стълбите и я подаде на Илиян.Момента беше кулминационен ,защото бетона изтичаше през фугата.
- Аз съм тук Илиане, каквото поискаш ще го дам – с театрално драматичен глас обяви Николинка.Дядо Илиан доволно се засмя,познаваше и любовните хватки и му беше приятно.
Вечерта сред ракии ,салатки и мезета дядо Илиан я похвали за проявеният
„героизъм” .Теслата бе спасила целия строеж от провал.
След няколко години господ прибра дядо Илиан при себе си.Всеки ден баба
Николинка тъгува за него и чака пак да се срещнат в отвъдното.