Имало едно време един град разположен в центъра на една голяма гора.Градът бил голям и оживен, а гората била чудесното място за разходка.
Веднъж двама младежи отишли в гората.Единият бил около двадесет годишен, а дугият-малко по-възрастен от него.Но се случило нещо неочаквано.По-малкият решил да отиде за вода до близкото ручейче, на като се върнал, приятелят му бил изчезнал.Младежът веднага отишъл в града и съобщил на управителя.Управителят обаче, не му повярвал и не пратил никой да търси изгубения гражданин.
Но след като след седмица изгубеният човек не се върнал, управителят започнал да се тревожи и пратил хора да го търсят.За жалост обаче и те не се завърнали и управителят съвсем се разтревожил.Тогава спрял да пуска когото и да било извън града.
Веднъж обаче, двама млади смели войника решили да излязът от града, за да потърсят изгубените.Шест дни бродили те в гората и нищо не намерили.Но на седмия, докато седяли в нощта край огъня, който били запалили, чули стъпки.Двамата младежи скочили и видели в храстите около десетина престъпници с мечове, които приближавали все повече и повече.
Тогава единият войник прошепнал на другия:
-Стой зад мен!-а на престъпниците казал-Ако не оставите града ще ви се случи нещо лошо!
Но крадците само се засмели.За тяхна жалост обаче, войникът говорел сериозно.Той хванал ръката си малко над китката и извикал:
-Светкавично острие!
Изведнъж изгърмяла мълния, която поразила ръката на войника, но вместо да се случи най-лошото, в ръката му се образувала малка светкавична топка от която хърчели малки мълнии.
Крадците се стъписали, хвърлили оръжията си и избягали от територията на гората за вечни времена, а войниците се върнали в града,разказали историята си и хората се зарадвали,че в гората отново било безопасно.