автор: Srqda

Щурци ще скрибуцат. Звездите ще мигат
недостигнати, слезнали ниско -
побелели глави към небето ще вдигаме
и по навик стар пак ще ги искаме.

Пак ще искаме – с нощни криле към небето
да поемем към тях , нависоко -
да се реем безплътни и леки, додето
слънчев лъч с топъл звън ни докосне.

Ще се връщаме млади по слънчева стълба,
ще се спираме на вратата -
светло ехо от нас ще се втурва
подир внуците на децата...

Ще се гоним с тях в своите сбръчкани кожи,
ще се влюбваме с тях безумно...
И ще бъдем пак ние, когато тревожни
рой звезди заблещукат по тъмно.