автор: paramour

Александър охраняваше вилата, станала неволен свидетел на кървавото клане и нова щаб-квартира на Дякон Алексеевич- едно от най-могъщите и определено най-злото и едновременно с това най-самотното същество! Една тъмна и елегантна сянка се промъкна зад пазача.
Отвори широко притворения прозорец и се шмугна вътре. Беше в спалнята. Огледа се добре. Разрови шкафчетата и погледна под леглото. Не намери това което търсеше. Леко притвори вратата. Съседната стая беше огромен хол с всички екстри: Система за домашно кино, долби съраунд и тн. и тн..
Стаята беше празна. Сянката влезе в нея и отново се огледа. Отвори някакъв лист хартия. Обърна се така че луната да го освети. Беше карта. Карта на вилата. Отново се огледа и бързо влезе в една от стаите. В стаята имаше маса и 5 стола. На един от столовете с гръб стоеше масивна мъжка фигура, с широки рамене и гола глава. Пушейки се обърна и заговори на сянката.
-Не очаквах да дойдеш! Мислех си,че аз ще преследвам теб, а не ти мен!- с надсмешлив тон произнесе Дяконът.
-Не съм тук, за да слушам бърборенето ти! Искам острието.
-Зная, мила ми Ваня! Зная! Но за какво ти е на теб?
-Знаеш Виктор! Знаеш за какво ми е.
-Да....Искаш душата ти да намери покой. Е Ваня. Ела и си го вземи.- Дяконът натисна някакво копче и вратите се затвориха.
Ваня се нахвърли върху седящия човек. Той я сграбчи за врата. Тя не успя да го докосне. Инстинктивно сграбчи ръката, която я душеше.
- Глупава кучка!-възкликна вбесен Дяконът.-Да не си мислиш, че ще успееш да ме убиеш както някой мизерен човек ?
-Не Виктор. Но и ти няма да ме убиеш.
-Да! Но мога да те нарежа на парчета. Някоколко пъти.-Той се усмихна злорадо. Бръкна в кобура си и извади острието. С един замах отряза и двете ръце на неканения си гост. Ваня започна да се гърчи от болка. Едва не загуби съзнание, но се осъзна навреме. Изрита Дяконът между краката. Той я пусна и се сви. Тя се засили и блъсна гърба си в копчето на стената до ключа за лампата. Вратите се отключиха и сянката изчезна в тъмнината.
- Колко я обичам!- каза Дяконът и каточели сълза блесна в окото му.
-Ха ха ха. Много странен начин да покажеш любовта си.-някаква фигура стоеше в ъгъла и държеше нещо в ръка. Фигурата наподобяваше някакъв звяр с животински крака и почти човешко тяло. Виждаше се че има рога на главата. Чифт големи и остри рога.
-Луцифер?-Спокойно възкликна домакинът(Луцифер ако някой не знае е дяволът! )
-Разбрах ,"Дяконе", че си искал да ме свалиш от трона? За дявола, как можа и да си го помислиш.
-Ти....Как разбра?- каза любопитно Виктор
Дяволът вдигна предмета в ръката си- човешка глава, от която все още се стичаше кръв. Изведнъж главата отвори очи и заговори
- Не исках Дяконе не исках да те предавам но.....- Луцифер пусна главата, която се търкулна в краката на Дякона
-Александър? Какво искаш изчадие?
-Ха ха ха! Тази история ми харесва!(сигурно е заради разказвача) Затова ще те оставя да я довършиш. Но не си ли се замислял дали някой не се опитвал да направи същото като теб? От началото на доброто се роди и злото. От тогава аз съм господарят му. Какво те кара да мислиш че ще можеш да ме изместиш?
-Знам историята Дяволе. А ти си помисли: имало ли е човек, който да се е докоснал и до доброто и до злото, който да се е опитвал да те измести?
-Имаш право Виктор. Само помни че обявяваш война на всичко! Което е доста смело и доста глупаво!- земята под краката на Луцифер се отвори и той премина в своето царство......
........Колкото и да бяха недостижими мечтите на дякона, той бе толкова уверен и стимолиран, че нищо нямаше да го спре от постигането им......

!!!Няколко дни няма да се публикуват истории за Дякона!!!
Така че се насладете ултимално на тези които вече са публикувани!!!