всеки път той стои в подлеза и подрънква на китарата си
леко фалшиво леко тъжно и меланхолично
понякога някой застава пред него послуша го
после отмине
някои подхвърлят стотинки
други отвръщат глава с презрение
веднъж му оставих бутилка вино
а той ми кимна в такт с песента
друг път полицай се опита да го разкара
понеже имало оплаквания от магазини
които са в съседство на неговата импровизирана сцена
състояща се от парче прокъсан картон от кутия за DVD видео
музикантът стана изтупа прахта от панталона си
премести се на 2 метра вдясно
постла си картона и се отпусна
полицаят се върна и срита китарата
тя се продъни
сълзи в очите на музиканта не видях
единствено се прокрадна тъга
пътят на някои е постлан
с червен килим и желирани бонбони
други ядат бой
заради това че свирят и си лягат полугладни
странна работа
чудя се какво е работил този човек
дали е имал работа или цял живот се е опитвал да припечели
с тази китара
между другото
имам приятел вече доктор
който дълги години работеше по строежи
защото все не успяваше да завърши
накрая успя
а музикантът след време беше отново там
магазинерката я нямаше безсмисленият магазин беше фалирал
китарата беше закърпена
а той продължаваше да пее своите песни за любов тъга и омраза
без да мрази никого
дори полицаят или онази магазинерка
а между песните отпиваше бавно със стил
от онази бутилка с червено вино