Замина... Тръгна... Служба казваш ти.
Разбирам... но сърцето ме боли.
Разделяме се тази нощ.
Думите пробождат като нож.
Замина... Тръгна... Няма те вече.
Отнесе мислите ми надалече.
Отнесе и сърцето също,
а без него аз съм празна къща.
А кой във празна къща ще отседне?
Кой през портата ще влезне?
Там остана само пустота
и една изстрадала душа...
Не ме пожали ти...Отнесе всичко.
Остави ме като бреза самичка.
Дори и птички веч не търсят топлина,
в изстиналата, сгърчена душа.
А без сърце кажи ми кой живее?
Остана празното ми тяло да изтлее.
Ако не дойдеш скоро ти...
Ще се предам завинаги. Прости.
Но ако трепне нещо в теб
и разтопи се твоето сърце от лед
и моето сърце решиш да донесеш
и пак в гърдите да го забодеш.
Аз ще остана на смъртта на пук.
Ще те дочакам... аз не искам друг.
Ела... сърцето донеси
и любовта ми СЪЖИВИ!