автор: dedenze

        Сам долетя отнякъде. По оперението изглеждаше стар, мъжки гълъб. Странно почукване по ламаринения перваз на прозореца привлече вниманието ми. Нямаше пръсти на едното краче и стъпваше на костта. Раната беше стара и зарастнала. Било е доста трудно, но е успял да се пригоди към живота. Когато ходеше се клатеше смешно като паток.

        Имах грухано жито за варене и му сипах една шепа. Така станахме приятели и съратници в неволите и самотата. Всеки ден към 10 часа се хранехме. Допускаше да го пипам по главата и крилата. Често по-млади гълъби се опитваха да отмъкнат зрънцата. Той храбро ги бранеше, територията беше негова. Когато броя на нашествениците нарастнеше значително, помагах. Достатъчно беше да отворя прозореца и застана наблизо.Той се хранеше спокойно, а другите се страхуваха и летяха далече.

        Оставаха два дни до Коледа. Получих тежка, бъбречна криза с повръщане и всички изпълнения. Към 22 часа, ме отпусна и прегърнал електрическата възглавница съм заспал. На другия ден ме събуди специфичното почукване по ламарината на прозореца. Хранех гълъба на кухненския прозорец и той винаги търпеливо чакаше там. Сега почукваше с краче на спалнята. Погледнах часовника 13:30, спал съм повече от 15 часа. Край множеството болести, чета много медицинска литература и веднага разбрах, че нещо не е наред. Пулс 150, кръвно 100/50, не виждам добре даже едрите цифри на календара. Поставих си точна диагноза за десетина минути – вътрешен кръвоизлив. Бързо навлякох някакви дрехи. Сипах целия пакет зърна на прозореца. Не се знае кога и дали ще се върна.

        Хванах такси за Пирогов. Страшно предколедно задръстване. Обясних на шофьора какво става и му платих предварително. Ако припадна, да ме откара и каже „вътрешен кръвоизлив след бъбречна колика”. Беше младо момче, малко се уплаши, но моето спокойствие го успокои. 4 километра за 80 минути, още съм в съзнание. Снимки, сонди, лекари - за час моята диагноза се поттвърди. Разкъсване между хранопровода и стомаха, вследствие на спонтанното повръщане. Изгубил съм над литър кръв и още 3-4 часа са оставали до „гушването на букета”. Хубава безболезнена смърт в съня, но уви. Последваха системи, ремонти – оцелях. След Нова година се прибрах в къщи. Бях решил специално да почерпя моят спасител гълъбът. С нетърпение исках да го видя, но него го нямаше.

        Много дни оставях зърна и го чаках. Повече не се появи. Няколко пъти радостно скачах, нещо чукаше по ламарината. Комшията над мен имаше отвратителния навик да си изхвърля цигарените угарки през прозореца.