автор: Da

Та начи - ас населих се в Кратунци.
Ф тава селО, си викам, пуети се мутаят.
И ас - нали пуетка искам да се вода,
та купих некво смотано къще одгоре, фкраят.

Нат мосто, до дерето, ама убоо дворче,
ше го оправа, насада и мош да го направа и уютно.
И начи - търкам джамовете с весник "Струма",
то нош почти станА - към десет е саато
и светат джамовете, а сам сал сама.

Глей - сенка некаква се мОта край оградата.
Та викам си: дали пък дедо Поп... илЕ пък оня мустакатио с чувала?
ТръгнАх, естественно да вида шо станА.
Па беки и сюжет като у турски сериял да стане.

Прешлепах с шлепките през трънето
(шот тоа двор казмА не е виждАл май десет годин...)
А сенката сабори ми стоборо, от он си беше ного лабав.
Към мен варви и вече, викам ви, ми дише у ушото.
Ма не е маж, ами било магаре.

Пък джамо фърла флурисцентни светлини из трънето
И охчевидно е - добро магаре - сиво, младо...,
а на сиджимката му колчето виси. (Сиджимка по културному е вЪже).
Разбрах - оно се откинАло откаде са го вързАли.

И викам ви, нали съм нова тук -
ше ме пофалите къто го върна де му е стопана.
Сиджимката му фАнах здраво и тръгнАх
да ви го вода смело към мегдана.

Оно добро. Не се съпротивява.
И ода ас към мосчето сас него.
И срещам мъж бе! Верно че пийнАл си... и му реквам:
- Тева магаре беше в двора и го вода... - он са жали:
- Ти мАни туй магаре, че козата некъде затрих и вече ше я търса из дерето...
(Ама така, на вашио язик. Разбрах го де. И ме отмина клетио.)

СтигнАх до мосчето, а там шуми реката, лелей!
И некак си ми стана пуетично.
У кръчмата ви светло и си викам:
дали па да не го докарам тва магаре на мажете лично.

Ама не смЕях. То по нас у македонско жените не е редно да се мешат,
та му вързАх сиджимката тамЕ на мосто.
Дано да иде некой утре да го земе.
А ас сам Дитка. Чекам ви на гости!