автор: Illi

Драконът зарови лапи в белия пясък и сви нокти, сякаш искаше да сграбчи песъчинките. Толкова беше приятно! Палещите лъчи на червеното слънце и жегата, излъчваща се от нажежения пясък, му напомняха майчиния огън върху яйцето от преди да се излюпи.
Той разпери широко бледолилавите си криле и се просна по корем. Можеше да остане така завинаги! Или... поне до нощта, когато пясъка щеше да изстине. Идеше му да записука от щастие, което не подобаваше на възрастта му, но след студените дни и още по-студените нощи на другия свят...
Някакво движение го принуди да надигне клепачи. Виолетовите му очи проследиха тичащата фигура на динозавъра, който залиташе по дюната. Роботът явно беше повреден - издаваше жално скрибуцане, докато подскачаше и почти се премяташе надолу, а около него се кълбяха облаци бяла прах.
Когато беше още малко драконче, си мислеше, че машините, населяващи тази пустиня, са истински, живи същества - толкова добре бяха изработени. Ето това правеше сътрудничеството между магия и техника!... Накрая майка му беше принудена да хване едно от съществата и да го разглоби, за да докаже на сина си, че това са машини като техните - само... малко по-други. После заедно много старателно сглобиха машината, но тя беше направена така, че при разглобяване паметта й се изтрива и в резултат на това, когато я пуснаха обратно в пустинята, стана плячка на себеподобните си. Тези същвства не "убиваха" за храна - стигаше им слънчевата светлина - те се размножаваха така. Или хващаха някоя от своите и й триеха паметта, за да я програмират наново, или хващаха няколко различни и си сглобяваха от части. Който ги беше измислил, беше направил добра работа с частите - уж все различни същества, а пък частите - пасват! И все пак... толкова... някак нусно беше - живите същества се размножават, не машините! И всички тези будещи възхищение машини се размножаваха така - и пеперудите, и скорпионите, и котките, и птиците, и гущерите... всичките. Но все пак... не, те не се множат, те се пресъздават. Но пък беше чул, че някъде из пустинята имало склад за части. Лошо. Те, освен че се размножаваха, еволюираха - и то бързо. Ами ако изведнъж поумнеят и поискат да завладеят цалата пустиня? И драконите искаха слънце!
До сега бяха активни единствено през деня, когато слънцето захранваше слънчевите им батерии. Но те скоро откриха, че може да са по-хитри. Инженерна мисъл имаха проклетите, ако въобще мислеха! А тази вулгарна еволюция! Вече не смееха просто да се изключат вечер на пясъка и да "почиват" до вечерта, защото новите бяха от по-горен клас, със собствени генератори, пазеха си енергията, излизаха и през нощта. И по-големи "мозъци" имаха, че и по-бързи! Безобразие! На нищо не прилича това! Роботи! Интелигентни конструкции, но, за щастие - ограничени. Създателят им не ги беше научил на магия - драконът силно се съмняваше, че машините могат да са магове. Единствената магия (ако въобще някога я е имало - някои казваха, че нямало) е била при създаването им. Някой луд човек...
С непознването на магията роботите бяха заслужили презрението на драконите-технократи. Вярно, технократи, но преди всичко - дракони.
Е, рече си, поне не закачаха живите. Тогава и ние няма да ги закачаме...

Драконът отпусна глава на пясъка и заспа. Не много далеч от него двойката внимателно сглобяваше новата машина. Скоро щеше да се пробуди нов разум, по-съвършен, по-добър. Дано безмозъчните органични създания не го закачат, помисли си тя. Онзи лилавият със сигурност беше унищожил едно от миналите й деца...