автор: CPAMOTA

Не желая начален текс, налагате ми го, замислете се!
Преместих солницата
огледах се в нея
среснах се... от себе си
бях друг образ
непознат... неприятен
къде заминала е душата ми
какъв ми е адреса...
сритал съм абсолютно всичко
и името съм си забравил .
Божи дар...
Едва ли съм
Вяра, Надежда, Любов
и трите свещи запалих
в храм почитан
вярвам в този пламък
в себе си... не.
А без солта...
накъде така...
по улиците, с бясна скорост
и до кога
и конете се обяздват
а аз до кога?

Преместих солницата
и вечерята....