автор: alabross

От есенната яснота увлечени,
очите ни достигат всеки хребет.
Сега се вижда толкова далече,
че можем
да се вгледаме и в себе си.

Не пречи ни едно дърво да виждаме
гората си от изгреви и залези.
Да, аз и повече
съм те обичал,
обаче никога - по-малко.

В преддверието
чака есента
да доожънем вярното си лято,
невярващо за нищо на света,
че слънцето е лош работодател.

Все по на юг се спуска бавно то
и свети все по-тънко и разумно.
Но аз и на последното листо
ще ти напиша
двете първи думи.

А лятото - все още с голи глезени –
дори не чува моя послеслов.
В живота има повече поезия,
но само колкото у нас –
любов.