Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Siniger
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 13662

Онлайн са:
Анонимни: 52
ХуЛитери: 12
Всичко: 64

Онлайн сега:
:: erka
:: svdonchev
:: mamasha
:: LeoBedrosian
:: Aleksei___
:: Siniger
:: IGeorgieva
:: mariq-desislava
:: popova1950
:: Elling
:: sabin
:: rady

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2017 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
22 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДяконът.В зората на горящите поляни
раздел: Романи
автор: paramour

Двамата стояха един срещу друг! Бореха се единствено с поглед! Синьо-белият поглед на ангела шокираше със своята спокойност и загриженост, докато червените горящи очи на Демона не искаха нищо друго освен кръв, сълзи и разрушение! В неговите очи нямаше разум! Той беше роб! Роб на Дякона и на вечния глад!
Изведнъж звярът се хвърли яростно срещу противника си.... Той галопираше на четири лапи и оставяше след себе си следи от пяната, която се бе появила около устата му. Англелът присви очи. Сниши се. И отскочи. Бе вложил всичките си усилия за този скок и наистина отскокът бе доста голям, но втърде рано.... Демоничните очи се вдигнаха в галопа към залязващата луна и съществото което стоеше пред нея. С един мощен скок звярът го хвана в смътоносната си прегръдка. С едната си ръка драскаше с нокти гърдите, с другата - гърба, а с мощната си захапка раняваше крилото. Звярът беше в стихията си! Битката изглеждаше неравна. Ангелът се строполи на земята под огромната тежест на нападателя си. Сашо пищеше и се гърчеше! Напълно онемял от гледката стоеше Бай Иван! А на не много високия хъм стоеше той! Дякона! И гледаше с усмивка! Дори и горящите му очи се смееха!
Ангелът се отърси от вцепенението. С дясната си ръка хвана звяра за гърлото и го отдети от крилото си! С лявата измъкна кухненския нож от панталона си и го заби в туловището на нападателя. Демонът изръмжа от болка и се дръпна встрани. Сашо също се изправи с немалко усилия. От гърдите му течеше прекрасна синя течност, която на лунната светлина блестеше с невероятен неземен блясък. Крилото му стоеше увиснало и цялото покрито с течност. Явно нямаше да лети скоро! Звярът се изправи на задните си лапи и изви яростно към луната. Идеален момент! Ангелът се втурна към демона. Среброто прониза плът. Остриети се забиваше и забиваше. Ударите бяха напосоки, но явно звярът бе в нечовешка болка. Изчадието стъпи на предните си лапи и ритна Сашо с двата си крака.(На село на това му викаме КЪЧ). Ангелът отлетя встрани и си удари главата в портата на църквата. Демонът се извърна и отново се хвърли в атака. Жертвата му лежеше в безсъзнание..... Той сложи предните си лапи върху раменете на Сашо. Озъби грозната си муцуна и се закани да отхапе главата на противника си. В този момент усети силна болка в гърба си. Сякаш забрави за битката и се извърна назад. Бай Иван се бе намесил. Бе забил сребърна вилица от сервиза в гърба на звяра. Демонът премигна и се озъби злобно на монаха. В този момент ангелът хвана дясната предна лапа на животното и я отряза. Дяволското изчадия изпищя от болка. Сашо го бутна на земята и заби вилицата в гърдите му, а с ножа откъсна голямо парче от месото му. Демонът изрита божия пратеник със задните си крака и се забяга към вече празния хълм. Там животното изви към луната, която насочи своите лъчи към мрачното създание. То се изправи на задните си лапи. Муцуната му се издължи, мусколите оголемиха, тялото набъбна. От чистото лятно небе падна гръмотевица, която подпали изсъхналата трева на поляната, станала бойно поле. Всичко гореше пламнаха и църковните порти. Бай Иван влезе в църквата и започна да изнася кофи с вода, за да огаси пожара. Ангелът се изплю, подритна изсъхналата, все още движеща се, рика и са изправи. Махна със здравото си крило и огаси едно малко място от горящата поляна. Влезе в него, а пламъците препречиха пъта му назад. Сашо стоеше горд и очакваше противника си. Пред него, погълната от сатанински пламъци, се изправи мощна фигура. Почти три метра. С ярко изпъкнали релефни мускули. Но демонът нямаше дясна ръка. Ангелът преглътна и стисна здраво ножа и вилицата ( ха :-) ха ). Очакваше битката си! Първата си битка. А може би и последна!

......Лице в лице стояха.....
...........В неравна битка се изправяха
Ултималното зло и доброто, водено от чистата любов..........


Публикувано от Angela на 23.08.2004 @ 19:49:26 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   paramour

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.8
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

***
автор: omega
493 четения | оценка 5

показвания 18074
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Дяконът.В зората на горящите поляни" | Вход | 5 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Дяконът.В зората на горящите поляни
от Bathory на 23.08.2004 @ 20:02:02
(Профил | Изпрати бележка)
Ужасно ми хареса, че Демона не беше сломен чак толкова лесно и се появи отново, дори по-могъщ!

Поздравления за тази част:)))


Re: Дяконът.В зората на горящите поляни
от PAWLETA на 23.08.2004 @ 20:58:26
(Профил | Изпрати бележка)
Къде се скри момичето.Да не готви нещо специално за ангела. Много ми харесва начина по който комбинираш ужаса и хумора.Моля те нека жената удари един тиган на някого, или излезе с някой секси ношничка,на тази красива луна. Дяволски ми харесва как пишеш. Най ангелската ми част очаква с нетърпение продължението.


Re: Дяконът.В зората на горящите поляни
от Ufff на 23.08.2004 @ 23:22:16
(Профил | Изпрати бележка)
Почвам да чета това от тази част.Нарочно.Накрая ще го прочета подред.
Ама какъв е тоя кървав пир?И никога не съм си представяла, че ангелите плюят:)))))Мислех, че нямат слюнка, честно.Нали не ядат-не им трябва!
Донякъде се разпознах в Демона-заради -цитирам-"роб на вечния глад".И аз обичам да си хапвам често, често. Та...чудя се сега на чия страна да застана!:)
Май наистина трябваше да чета подред!:)


Re: Дяконът.В зората на горящите поляни
от Anele на 24.08.2004 @ 00:03:35
(Профил | Изпрати бележка) http://www.neobhodimo.net
екшънът ми идва в повече, както и бройката удивителните ... или съм пропуснала някоя част от началото?


Re: Дяконът.В зората на горящите поляни
от Melpomeni на 24.08.2004 @ 01:51:39
(Профил | Изпрати бележка)
Това беше най-най-интересната битка за която бях чела до сега. Има нужда от редакция обаче, използвай уорд и проверката за грешки. Това ти е най-забавния разказ до момента. Признавам си, разсмя ме и то от сърце!:))))) Сценарий за Холивуд си е това! Браво!:)) А този Бай Иван с вилицата и с кофите, просто е неотразим. Очаквах, че е бивш пожарникар!:)