автор: meiia

Нещо ме хвана за гърлото.
Някоя рибешка кост
на риба свещена.
Трябваше да се повърна
в егоизъм и злост,
че раделях мене от мене.
Дави се само онази ми част,
която така и не се
научи да плува.
А другата,мерзката,гладната
е на власт.
Тя все намира начини да
просъществува.
Пищността на тази трапеза
не е от хляба и рибата.
А в това,че безболезнено
се преглъщаме,вместо да се
намираме.
Засядаме в нечии чувства,
ласки и мисли
като сухичък залък.
В собственото си безсмислие
давим и другите.
Но "щедростта ни"все ни
достига.
Все още светът е толкова
кръгъл и малък.
Гостба от камъни сготвена,
от воденичните камъни,
сварва ни неподготвени
да се видим:
голи,боси,гладни,
засрамени.
И ще нахраним ли рибите,
не хищните,а свещнените
с нашата,трудната
същност сподавена!
Или с онази Бялата светлина,
Мантията Рождена,
ще се спасим от удавяне.
--------------------------------------------
47. Царството небесно прилича още на мрежа, хвърлена в морето и хванала всякакви риби,
48. която, като се напълни, изтеглиха на брега и седнаха, та събраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха вън.

Евангелие от Матея,гл.13