автор: paramour

Дяконът бе притеснен! Стоеше на входа на вилата и бавно пушеше поредния ,,Парламент", докато вътре слугите му, или по-точно чистачите отнасяха и последните остатъци от мъртвите тела!
След няколко минути настъпи пълна тишина! Виктор стоеше като каменна статуя-огромна и величествена. Една едра черна фигура се приближи до него. В тъмнината се различиха две сини очи, които имаха леко червеникъв отенък, в резултат на охапването и превръщането.
Дяконе ?
-Да Александър! Кажи ?
-Виждате ми се умислен! Какво има?
-Ха Александър! Времето! Времето ме измори! 90 години! 20 години в сянка! Но не си достатъчно близък, та да ти се доверя !
-20 години работех за Светеца, Дяконе! Подготвях се за момента, в който ще ме превърнете във вампир! Служих ви вярно! Опазих го жив! Следях го! Знаех къде отива, какво говори, какво пие, какво яде... Служих ви вярно, Дяконе! И ще съм с вас до края!
-Ти си предател! Ха ха ха! Точно затова не исках да ти се доверявам! Но какво пък! Винаги мога да те убия! А и от одавна не бях водил смилен разговор! Единствените разговори бяха ... Ха ....
Аз се смеех истерично, а събеседникът ми крещеше и се моляше за милост! Не пощадих никой!- ярка искра с цвят на пустинен запфир мина през очите на Дякона- И не от глад, Александър! А от ярост! А сега! Сега отмъстих на човека който ме заточи в дивите пустини! В България! Родна, мила, България! И затова я намразих! Знаеш ли през какво съм минал?! Обикалях селата! Стоях в едно село по месец! И то ставаше село-призрак. Същества като теб и дори някакви зомбита се скитаха наляво надясно! На всяко място си създавах роби! Но те се обръщаха срещу мен! Наложи се да хапя и пия от домашни животни! Овци, кози, крави, прасета, коне! Нямаш представа какви адски изчадия се зараждаха! И зомбитата и зверовете се избиваха взаимо, или ако останеше някой го довършвах аз! И така 20 години! Търсене! Събиране на сили! Знаеш ли, за момент се бях отказал от търсенето й! Бях си намерил съпруга. Но една вечер докато спях тя е станала, взела е кол от някъде, явно е имала намерение да ме убие доста от одавна, и го заби в сърцето ми. Главата й още виси от някое дърво. А тялото й трябва да е стигнало до Русия! Ха ха ха! След експресния влак!
-Защо си мислите, Дяконе, че като я намерите и тя няма да се обърне срещу вас!
-Глупак! Тя ще се обърне! Ще умре! Но само тя знае тайната! Тя и баща й! Но баща и почина при моето преследване! Мръсното копеле! Иван монахът загина от загуба на кръв, след като откъснах всичките му крайници! Ха ха ха! Спомням си писъците му- пищеше като животно, като добитък на заколение! Ха ха ха! А то и така си беше! Тя е ключът!
-?
-Представи си, Александър! Превъплащение! Звяр! Мощтните криле! Величествената осанка! ДА!
-За превръщането ли говорите сър ? Та то е само лягенда!
-Глупак...! С тази сила и с острието на Валдер ще покоря дори и самия рай! А моите амбиции изобщо не свършват с рая, драги! Какво е да притежаваш един всят! Колко ли трябва да си могъщ- колкото Господ, или колкото Дявола!? Е с тази сила и двамата ще коленичът пред мен! Но не това не е краят! Смъртта на двамата ще ми даде оптималната власт- да създавам! Да съм инжинер на живота! Ще създам такива могъщи създания! Ще натрупам такава армия, че дори и времето и материята ще лежат в краката ми! Аз ще бъда ултимума! Всико!
......И мечтите му се сбъдваха......
.....една по една.....
......малко по малко..........

(Специялно за мелпомени, която не искаше кръв и битки)