автор: div_ane

Четеш ли ми сънищата
в трънищата?
Фъркам си кат Жар птица.

От забравените пещерни слънца
загорях.
Пие ми се водица.
Неизбежното стана
на шосето за рая.
Исках да трая,
но в края на юли
ме шибна жигули.
Размаза ме на шосето
като татуировка.
Жар птица съм.
Жално отворих човка.
Господ отказа
да палне свещица за мене.
Каза, че много личи
Кат ми пишат със слънчеви лъчи.
Сега съм настанена по съвместителсво
в един Рай за поети.
Тук го няма мъжът ми
да правиме Кама сутра
и няма да има скандал.
Тоя дето на шосето ме блъсна
като нахал
се оказа строител на Тадж Махал.
Вместо случка у влака коварна
ще трябва да ме погребват
във Варна.
Падам си по гробари
със сака.
Стига да им е чиста яката.
Нали и те трябва горкичките
да заработват заплата.